Komşu Konak
Македонската кула и стените на Одрин: от Рим до днес

Македонската кула и стените на Одрин: от Рим до днес

10 ноември 2026 г.11 мин. четене

Македонската кула в Одрин и стените на Адрианопол: римски и византийски следи, 9 порти, ерата на часовниковата кула и новият музей. Планирайте посещението.

Македонската кула (Makedonya Kulesi) в Одрин (Едирне) е единствената кула, оцеляла непокътната от крепостта на Адрианопол (Hadrianopolis), основана при управлението на римския император Адриан (Hadrian). Постройката в североизточния ъгъл на Калеичи (Kaleiçi) известно време служи като часовникова и пожарна кула; след дълга реставрация и разкопки на 8 юли 2026 г. е отворена за посетители като „Музей на Македонската кула в Одрин“ (Edirne Makedonya Kule Müzesi).

Кафене и ресторант

Кафене и ресторант

Кафе, десерти и спокойна почивка

Околността на кулата е едно от редките места, които събират около 1 900 години от историята на крепостните стени на Одрин: римски основи, византийски тухлен надпис, османски ледник и следи от часовникова кула от 20. век стоят напластени на едно и също място.

Накратко

ТемаИнформация
Основател на стенитеРимският император Адриан (управление 117–138)
Възход на градаПътуването на Адриан на изток през 123/124 г.
ПланРимски военен лагер (castrum), улици, които се пресичат под прав ъгъл
Ъглови кулиМакедонска, Зиндан (Zindan), Гермекапъ (Germekapı), Йеллибургаз (Yelliburgaz)
Брой на портите9 според османските източници
Днешната структура на кулатаВизантийски бастион от 10. век върху римска основа
Часовникова кулаВалията Хаджи Иззет паша (Hacı İzzet Paşa), дървена (1884–1885); зидана (1894)
Откриване на музея8 юли 2026 г.
АдресÇavuşbey Mah. Banka Aralığı Sk. No:9, Kaleiçi

Стените на Адрианопол: римската крепост в Тракия

Според Kültür Portalı (културния портал на Турция) при първото си пътуване на изток през 123/124 г. император Адриан издига селището, тогава малък пазар, до статут на град. Обгражда го със стени по почти квадратен план и превръща града във важен римски военен лагер (castrum). Градът приема името на императора като Адрианопол; при управлението на Диоклециан (Diocletian, 284–305) става столица на Хемимонт (Haemimontus), една от шестте провинции на Тракия. Как днешното име „Одрин“ произлиза от това име, разказваме в статията за произхода на името Одрин.

Според изследването „Адрианопол: крепостен град в Тракия“, публикувано в списанието TÜBA-AR, крепостта е изградена върху терен, който се спуска към брега на Тунджа (Tunca). Между най-високата точка на крепостта и речния бряг има денивелация от около 15 метра, а основите на стените са положени стъпаловидно, за да следват този наклон. Основите са дълбоки 1,85–2,20 метра и широки 1,20–1,40 метра. В градежа са използвани варовик и камък кюфеки (küfeki), а блоковете са свързани със скоби във формата на лястовича опашка. Според изследването между бастионите е оставен отбранителен интервал от около 50 метра.

Настаняване

Настаняване

Настаняване в Калеичи, Одрин, със закуска

За площта, обградена от стените, се посочват различни числа. Квартал Калеичи днес заема правоъгълна площ от около 26 хектара; изследователите обаче предполагат, че римските стени са били замислени да обхванат площ, по-голяма от 40 хектара.

Изветрелите останки на стара каменна стена, с трева между едри дялани блокове и тиха градска улица отзад, в мека утринна светлина
Изветрелите останки на стара каменна стена, с трева между едри дялани блокове и тиха градска улица отзад, в мека утринна светлина

Крепостта на Одрин във византийския и османския период

Крепостта на Адриан се използва през римския, византийския и османския период и е поправяна много пъти. На 9 август 378 г. името на града влиза във важните страници на римската история с битката при Адрианопол, в която източноримският император Валент (Valens) губи живота си.

Разкопките показват няколко етапа на поправка по стените:

Събития

Събития

Годежи, малки сватби и частни празненства

  • 4.–6. век: Фугите между камъните, първоначално зидани без хоросан, са измазани с червеникав варов хоросан. Стената, която известно време е в един ред, е направена двойна, а междината е запълнена с ломен камък.
  • 10. век: При управлението на византийския император Йоан I Цимисхий (John I Tzimiskes, 969–976) стените са основно поправени. Днешното тяло на Македонската кула също е от този период.
  • 13. век: Изследванията сочат и още един, отделен етап на поправка.

В османския период крепостта губи отбранителната си функция, докато градът расте навън. Енциклопедията на исляма на TDV съобщава, че портата Маняс (Manyas Kapısı) е обновена при управлението на Махмуд I след земетресението от 1752 г. През 19. век идва краят на стените: между 1866 и 1870 г., при валията Хуршит Мехмед паша (Hurşit Mehmed Paşa), голяма част от крепостта е продадена, за да се съберат средства за обществени сгради като болница, училища и казарми. Макар през 1883 г. да е направен опит разрушаването да бъде спряно, дотогава повечето стени, бастиони и кули вече са разглобени.

По-широката история на града в хронологичен ред е в статията ни за историята на Одрин.

Портите и кулите на крепостта в Одрин

Според Енциклопедията на исляма на TDV крепостта е имала четири ъглови кули и девет порти.

Закуска

Закуска

Щедра турска закуска в градината

Четирите ъглови кули

  • Македонската кула (Голямата кула, Büyük Kule): Североизточният ъгъл; по-голяма от останалите и единствената кула, която и днес стои права.
  • Кулата Зиндан (Zindan Kulesi): Югоизточният ъгъл, в квартал Зинданалтъ (Zindanaltı).
  • Кулата Гермекапъ (Germekapı Kulesi): Югозападният ъгъл. Евлия Челеби (Evliya Çelebi) нарича втората кула край реката „Угрун куле“ (Uğrun Kule).
  • Кулата Йеллибургаз (Yelliburgaz Kulesi): Северозападният ъгъл; в османския период известно време е използвана като затвор.

Деветте порти в османските източници

1. Кулекапъ (Kulekapı, Ketenciler Kapısı), на източната стена 2. Орта капъ (Orta Kapı), откъм чаршията на Али паша (Ali Paşa Çarşısı) 3. Портата Балъкпазаръ (Balıkpazarı Kapısı; по-рано İğneciler и İstanbul Kapısı) 4. Портата Тавук пазаръ (Tavuk Pazarı Kapısı), на линията на днешната Cumhuriyet Caddesi 5. Портата Маняс (Manyas Kapısı), на южната стена 6. Угрун капъ (Uğrun Kapı), много тесен и скрит проход 7. Портата Кечеджилер (Казанджилар) (Keçeciler Kapısı, Kazancılar Kapısı), на западната стена 8. Кафескапъ (Kafeskapı), близо до кулата Йеллибургаз 9. Топкапъ (Topkapı), на северната стена

Изследователите отбелязват, че девет порти са твърде много за плана на римски castrum и че някои може да са отворени по-късно чрез разрушаване на ъглови бастиони. Смята се, че главната ос изток–запад на града съвпада с линията на моста над Тунджа, по който минава римският път Via Militaris.

Македонската кула: от византийски бастион до часовникова кула

Според изследването в TÜBA-AR Македонската кула е висока около 15 метра и има диаметър 16 метра. Разкопките от 2002–2003 г. показват, че кулата е построена направо върху първоначалния римски бастион и в по-голям мащаб. Многобройни монети от 10. век и монети от управлението на Йоан I Цимисхий, намерени на нивото на основите, позволяват днешната постройка да се датира в 10. век. Гръцкият тухлен надпис, който опасва горната част на кулата, означава „Господи, помогни на Йоан, нашия благочестив и христолюбив владетел“. Кулата стои там, където северната и западната стена се срещат под ъгъл от около 100 градуса; западният ѝ вход, обърнат към Калеичи, пази римската си зидария.

Вторият живот на кулата започва в края на 19. век:

  • 1884–1885: Когато в османските градове се разпространяват часовникови кули, валията Хаджи Иззет паша поставя върху кулата дървена часовникова част. Някои съобщения дават тази дата като 1867 г.; Kültür Portalı и академичното изследване дават 1884–1885 г.
  • 1894: Зидана часовникова кула заменя дървената. Тази част се използва и като пожарна кула.
  • 1953: Горните три етажа на часовниковата кула, повредени при земетресение, са свалени с контролиран взрив на 6 юли 1953 г., защото създават опасност.
  • 1990-те: Министерството на културата частично реставрира кулата.

Името „Саат кулеси“ (Saat Kulesi) и днес живее в речта на хората от Одрин; на посетител, който пита за кулата с което и да е от двете имена, се посочва едно и също място.

Долното тяло на стара кръгла отбранителна кула от камък и тухла, с открит разкопен участък и дървени пътеки отпред
Долното тяло на стара кръгла отбранителна кула от камък и тухла, с открит разкопен участък и дървени пътеки отпред

Разкопките и музеят на Македонската кула в Одрин

Първите системни разкопки около кулата са проведени през 2002–2003 г. от Дирекцията на музея в Одрин по инициатива на тогавашния валия на Одрин Фахри Юджел (Fahri Yücel); нов сезон е проведен през 2024 г. Разкопките разкриват стени, римски керамични пещи, византийски погребален параклис и османски ледник. При разкопките на Македонската кула и в Зинданалтъ са намерени повече от сто гроба от 10. до 12. век; надгробна стела показва също, че мястото е използвано като некропол през 1. и 2. век.

Според местната преса Министерството на културата и туризма започва реставрацията на кулата през декември 2021 г. След около четири години работа музеят отваря врати на 8 юли 2026 г.:

  • Вътре в кулата: 76 експоната от разкопките на кулата и на Калеичи са подредени по етажите. Сред тях са глава на Одисей от 2. век, теракотени маслени лампи, стъклени чаши, златна висулка и монети.
  • Археопарк: В градината римските керамични пещи, византийският параклис и османският ледник са запазени на място. Общият брой на експонатите надхвърля 100.
  • Наблюдателна тераса: От върха на кулата се виждат покривите на Калеичи и силуетът на Одрин.

Според местната преса музеят работи 09:00–19:00 през лятото и 09:00–17:30 през зимата, а вход е възможен и с Мюзекарт (Müzekart), музейната карта на Турция. Потвърдете работното време и таксите от актуален източник, преди да тръгнете. За план, който включва и другите музеи на града, вижте нашия пътеводител за музеите в Одрин.

Решетъчният план на Калеичи и какво е останало днес

Правоъгълната улична схема на римския castrum оцелява в Калеичи векове наред. Евлия Челеби пише, че през 17. век в Калеичи има 360 павирани с камък улици, които се пресичат като шахматна дъска. След големия пожар в началото на 20. век кварталът е планиран наново от френски специалисти по времето на кмета Дилавер бей (Dilaver Bey). Според изследователите много улици в новия план съвпадат с линията на старите ъглови бастиони; иначе казано, днешната решетка носи следата на разрушените стени.

Днес Калеичи, старият град на Одрин, лежи между Talatpaşa Bulvarı, Saraçlar Caddesi (улицата на сарачите) и река Тунджа. От стените е останало следното:

  • Македонската кула и разкопките около нея, както и участъците от стената откъм Mumcular Sokak
  • Ъгловият бастион в Зинданалтъ, разкрит при разкопки и най-добре запазеният бастион
  • Останки от бастиони, установени с разкопки пред Козахан (Kozahan) и по Maarif Caddesi
  • Разпръснати крепостни камъни по ръба на предпазния насип на брега на Тунджа

Ако искате да обходите Калеичи улица по улица, добавете кулата като първа спирка в нашия еднодневен пешеходен маршрут в Калеичи.

Кулата е северно от чаршията на Али паша, в североизточния ъгъл на квартала, и от Калеичи се стига лесно пеша. Komşu Konak е непосредствено от външната страна на Калеичи, на İzmir Caddesi No 18; чаршията на Али паша е на няколко минути пеша. Ако преди музея искате да започнете деня бавно със закуска в двора или да пренощувате в квартала, погледнете страницата ни за нощувка в Калеичи, стария град на Одрин. Разходката може да се начертае от нашето местоположение в Калеичи, Одрин (Google Maps).

Тесни каменни улици, пресичащи се под прав ъгъл, от двете страни дървени къщи с еркери и кръгла каменна кула в далечината, в следобедна светлина
Тесни каменни улици, пресичащи се под прав ъгъл, от двете страни дървени къщи с еркери и кръгла каменна кула в далечината, в следобедна светлина

Често задавани въпроси

Къде е Македонската кула в Одрин?+

В североизточния ъгъл на Калеичи, на адрес Çavuşbey Mahallesi, Banka Aralığı Sokak No:9; остава северно от чаршията на Али паша.

Отворена ли е Македонската кула за посетители?+

Да. След реставрацията и разкопките на 8 юли 2026 г. е отворена за посетители като „Музей на Македонската кула в Одрин“. Потвърдете актуалното работно време и таксите, преди да тръгнете. В кулата са 76 експоната, а с археопарка общият брой надхвърля 100.

Кой е построил Македонската кула?+

Крепостта е основана при управлението на римския император Адриан. Днешното тяло на кулата обаче е изградено върху римския бастион през 10. век, при управлението на византийския император Йоан I Цимисхий. Основите са дълбоки 1,85–2,20 метра и широки 1,20–1,40 метра.

Защо Македонската кула се нарича часовникова кула?+

Валията Хаджи Иззет паша поставя върху кулата дървена часовникова част през 1884–1885 г.; през 1894 г. тя е заменена със зидана часовникова кула. Тази част е свалена след земетресението от 1953 г., но името „Саат кулеси“ (Saat Kulesi) остава. На място питайте и с двете имена: часовниковата част вече я няма.

Стоят ли днес крепостните стени на Одрин?+

По-голямата част е продадена и разглобена между 1866 и 1870 г. Днес се виждат Македонската кула, ъгловият бастион в Зинданалтъ и участъци от стени, разкрити при разкопки. Между бастионите е оставян отбранителен интервал от около 50 метра.

Колко порти е имала крепостта на Одрин?+

Девет, според османските източници: Кулекапъ, Орта капъ, Балъкпазаръ, Тавук пазаръ, Маняс, Угрун, Кечеджилер, Кафескапъ и Топкапъ. По-голямата част от стената е разглобена между 1866 и 1870 г., затова деветте имена не са девет стоящи порти.

Какво се показва в музея на Македонската кула?+

В кулата има 76 експоната, а археопаркът в градината пази римски керамични пещи, византийски параклис и османски ледник; общият брой на експонатите надхвърля 100. Часът и таксата след отварянето на 8 юли 2026 г. се потвърждават преди влизане.

Защо Калеичи има решетъчен план?+

Планът идва от схемата на римски военен лагер (castrum). Новият план след големия пожар в началото на 20. век продължава същия модел на улици, които се пресичат под прав ъгъл. Затова от No:9 до чаршията на Али паша се върви пеша по тази мрежа.

Кога Македонската кула става часовникова?+

Дървената часовникова кула е от 1884–1885 г. при валията Хаджи Иззет паша, а зиданата е от 1894 г. Днешната структура е византийски бастион от 10. век върху римска основа.

Колко е денивелацията между крепостта и реката?+

Между най-високата точка на крепостта и речния бряг има около 15 метра. Основите на стените са положени стъпаловидно по този наклон.

Може да ви хареса още: Настаняване, Закуска, Събития.

Тази статия е подготвена с помощта на изкуствен интелект и е проверена от екипа на Komşu Konak с местни познания; изображенията, различни от снимките на нашия конак, са създадени с изкуствен интелект с оглед на авторските права. Съдържанието е само за информация; моля, проверете дните и часовете на работа, цените и актуалните условия преди посещението си. За корекции или въпроси ни пишете на info@komsukonak.com.

WhatsAppРезервирайте