Мостът Мерич в Одрин: 1842–1847 г., 12 арки, около 263 м, мраморни павилиони и стенописи. Тръгнете пеша 25–30 мин от Калеичи и вижте залеза на стария мост.
Мостът Мерич в Одрин (Едирне) е каменен мост с 12 арки, който пресича река Марица (Мерич) по пътя, свързващ града с Караагач (Karaağaç), и е завършен между 1842 и 1847 г. при управлението на султан Абдулмеджид. Известен и като мост Меджидие, според Kültür Portalı (културния портал на Турция) той е дълъг 263 метра и широк 7 метра; с мраморните павилиони в средата си е мястото, където в Одрин най-често се гледа залезът. От Калеичи (Kaleiçi) се стига пеша за около 25–30 минути.

Кафене и ресторант
Кафе, десерти и спокойна почивка
Накратко
| Тема | Информация |
|---|---|
| Други имена | Меджидие, Махмудие, Султан Меджид, Нов или Външен мост |
| Място | Пътят Одрин–Караагач, река Марица (Мерич) |
| Строеж | Започнат през 1833 г., останал незавършен; завършен през 1842–1847 г. |
| Султан | Махмуд II (започва), султан Абдулмеджид (завършва) |
| Архитект | Неизвестен |
| Дължина | 263 м (Kültür Portalı); 261 м (Областна управа на Одрин) |
| Ширина | 7 м |
| Арки | 12 островърхи арки върху 13 стълба, 11 облекчителни отвора |
| Най-широк отвор | 14 м |
| Павилиони | Мраморен павилион с надпис и срещу него балкон за гледка |
| От Калеичи | 25–30 минути пеша |
За общ поглед към другите исторически мостове на Одрин вижте нашия пътеводител за историческите мостове на Одрин.
От дърво към камък: историята на моста Мерич в Одрин
Дълго време на мястото на днешния каменен мост е стоял дървен. Изкуствоведът Семави Ейидже (Semavi Eyice), като се позовава на Ходжа Садеддин (Hoca Sadeddin), съобщава, че първият мост тук е бил от дърво и е издигнат при управлението на Мурад I. Според източниците след 1785 г. този дървен мост е наричан „Cisr-i Sâni“ (Вторият мост); когато се срутва при прииждането през 1827 г., в шериатските регистри на Одрин е записано, че е поправен за 3.874 куруша.
Според Областната управа на Одрин при посещението на султан Махмуд II в града е решено дървеният мост да се построи наново от зидария. Строежът започва през 1833 г. (1249 г. по хиджра), но работата остава незавършена по финансови причини и заради смъртта на султана през 1839 г. Синът му, султан Абдулмеджид, довършва моста между 1842 и 1847 г. (1258–1263 г. по хиджра), и съоръжението е наречено мост Меджидие на негово име. Източниците не посочват архитект.

Настаняване
Настаняване в Калеичи, Одрин, със закуска
С тези дати мостът Мерич е най-късният сред историческите мостове на Одрин. Записът на управата отбелязва и че в двата края на моста са издигнати кейове от дялан камък, за да пристават кораби, каици и малки лодки, защото до 19. век Марица е използвана като воден път чак до Егейско море.
Пристан за речната търговия
Според управата през 16. век мястото, наречено Искелебашъ (İskelebaşı), до моста Мерич е било свързано с Енез (Enez), смятан за пристанището на Одрин. Стоки, сушени плодове и зърно от Египет, егейските острови и Измир (İzmir) стигали с кораб до Енез, а оттам малки лодки ги пренасяли по реката до Искелебашъ. Днес каменните кейове от двете страни на моста са тихи свидетели на тази търговия.

Надписите: от Пертев паша до 1966 г.
Историята на строежа на моста Мерич е разказана в два надписа:

Събития
Годежи, малки сватби и частни празненства
1. Надписът от времето на Махмуд II: Написан е от Пертев паша (Pertev Paşa) и носи дата 1249 (1833–34). В стихове разказва за посещението на султана в Одрин и за фермана му срутеният мост да бъде изграден наново. 2. Надписът от времето на Абдулмеджид: Надпис за повторния строеж, написан от поета Зивер бей (Ziver Bey) с шрифт талик (ta'liq). Оригиналният надпис е изгубен в началото на 20. век.
Текстът, който се вижда днес в павилиона с надписа, е написан наново, вярно на оригинала, от калиграфа Мустафа Угур Дерман (Mustafa Uğur Derman) и е поставен през 1966 г.
Арки, водорези и размери
Според Kültür Portalı мостът има 12 островърхи арки върху 13 стълба и леко се наклонява към двата края; иначе казано, профилът му е висок в средата и по-нисък към краищата. Над стълбовете има 11 облекчителни отвора с полукръгли арки. Тези отвори намаляват натиска, който при прииждане издигащата се вода оказва върху тялото на моста.

Закуска
Щедра турска закуска в градината
Според изследване, публикувано в списанието Sanat Tarihi Dergisi (списание за история на изкуството), отличителните технически подробности на моста са:
- Най-широк отвор на арка: 14 метра.
- Откъм горното течение: Триъгълни, стъпаловидни водорези цепят водата.
- Откъм долното течение: Стълбовете имат седемстенни пети.
- Каменни украшения по стълбовете: Освен павилионите с надписа и за гледка, мостът се откроява и с фигуративните каменни украшения по стълбовете.
- Одобрен проект: Мостът има проекти, одобрени с решение номер 661 на Регионалния съвет на Одрин за опазване на културните и природните ценности, от 25.11.2005 г.
За дължината източниците се разминават леко: Kültür Portalı дава 263 метра, а Областната управа на Одрин и същото изследване дават 261 метра. Тъй като разликата зависи от точката на измерване, най-точното формулиране е „около 261–263 метра“.
Павилионът за гледка и павилионът с надписа: в средата на моста
Онова, което отличава моста Мерич от другите мостове на Одрин, са двете мраморни постройки една срещу друга в средата му.
Павилионът с надписа
Павилионът, с полукръгли аркови отвори върху четири мраморни стълба, е покрит със свод с оловна обшивка. Според стари снимки върху свода е стояло метално навершие във формата на слънчеви лъчи, на мода по времето на Махмуд II; това навершие не е оцеляло. В средата на извития фронтон отпред са полумесецът и звездата и туграта (императорският монограм), а отстрани има купи с плодове; по ъглите и страничните лица са мотивите на знаме, меч, стрела и оръдие. Те отразяват стила ампир от 19. век.
Най-изненадващата подробност на павилиона е отвътре: вътрешното лице на свода е украсено със стенописи от периода на западняването. В средата има овален медальон, заобиколен от извити листа във форма „S“ и „C“, а долу са пейзажни сцени с крайречни павилиони и дървета. Според изследването такива стенописи са били обичайни в дворци, конаци и джамии, но в павилион на мост този е първият намерен пример. Не забравяйте да застанете под павилиона и да погледнете нагоре.
Балконът за гледка
Срещу павилиона с надписа има мраморен балкон, обърнат към горното течение. Балконът се издига върху мраморна основа, висока 6 метра и широка 3,03 метра, с мраморна пейка от три страни и зад нея парапетни плочи, високи 100 сантиметра. Някои източници го наричат намазгях (namazgâh, място за молитва на открито); тъй като обаче няма ниша на михраб и не е обърнат към киблата, се смята, че основната му функция е била почивка и гледка. Това е най-хубавият кът на моста за гледане на залеза.

Залез и снимки на моста Мерич в Одрин
Мостът Мерич е едно от най-сниманите места в Одрин. В късния следобед широкото корито, дърветата на брега и светлият камък на моста споделят една и съща топла светлина. В безветрени дни отражението на 12-те арки във водата чертае почти съвършени дъги.
Няколко съвета за снимки:
1. От балкона за гледка към реката: Снимайте по течението, като мраморният парапет на балкона остане на преден план. 2. От брега, отстрани: За да се види целият мост и леко наклоненият му профил, потърсете страничен ъгъл от кейовете или от пешеходните места по брега. 3. Вътре в павилиона с надписа: Широкоъгълен обектив улеснява заснемането на стенописите по свода. 4. Синият час: Краткото време след залеза уравновесява цветовете на небето и на камъка. 5. Сезон: През есента жълтото на крайречните дървета, а през пролетта високото ниво на водата дават различни кадри; при прииждане не слизайте на брега.
Ако търсите други места за снимки в Одрин, вижте страницата ни за места за снимки в Одрин, включително двора на конака в Калеичи.

Пътят за Караагач: какво има след моста?
Пътят от Калеичи към Караагач първо минава по моста на Тунджа (Tunca), а след това по моста Мерич. След моста пътят продължава към квартал Караагач и граничния пункт Пазаркуле (Pazarkule). В Караагач има спирки като историческата гарова сграда и паметника на Лозана; подробен пътеводител за района ще намерите в нашия пътеводител за Караагач в Одрин. Ако планирате по-дълга разходка по Марица и Тунджа, нашият пътеводител за реките на Одрин и пешеходния маршрут е добър спътник.
Бележки за движението и ремонта
- Ремонт през 2019 г.: Мостът е затворен за движение около два месеца заради пукнатини в каменната настилка; след като Регионалната дирекция на пътищата поправя настилката вярно на оригинала, на 16 октомври 2019 г. е отворен отново за пешеходци.
- Еднопосочно движение: През лятото Областната управа на Одрин може да въведе еднопосочно движение по мостовете на Марица и Тунджа от центъра на града към Караагач. През 2026 г. тази мярка е удължена до 12 октомври; обратното движение минава по моста на д-р Мехмет Мюеззиноглу (Dr. Mehmet Müezzinoğlu) и по моста Сювари (Süvari).
- Паркиране: Между Lozan Caddesi и моста Мерич в посока към моста паркирането може да бъде забранено.
Тъй като уредбата на движението се мени според сезона, ако пътувате с кола, потвърдете актуалното положение, преди да тръгнете. Пеша пак е най-лесният начин.
Пеша от Калеичи до моста Мерич
Разходката от Komşu Konak до моста Мерич отнема около 25–30 минути; маршрутът е равен и минава по моста на Тунджа. Ако тръгнете около 45 минути преди залеза, ще стигнете на моста за най-хубавата светлина. Ако още не сте видели стария мост в западната част на града, към същия уикенд може да добавите разходка до моста Гази Михал в Одрин.
Нямаме собствен паркинг; който идва с кола, лесно паркира по външния край на Калеичи и започва разходката оттам. Планирайте маршрута от нашето местоположение в Калеичи, Одрин (Google Maps); за почивка след залеза нашата нощувка в исторически конак в Калеичи е на пешеходно разстояние.
Често задавани въпроси
Кога е построен мостът Мерич?+
Строежът започва при управлението на Махмуд II, през 1833 г.; когато работата остава незавършена, мостът е довършен при султан Абдулмеджид между 1842 и 1847 г. Спирането е и заради смъртта на султана през 1839 г., затова името Меджидие е на сина, който го довършва.
Колко е дълъг мостът Мерич?+
Според Kültür Portalı е дълъг 263 метра, а според Областната управа на Одрин — 261 метра; широк е 7 метра. И в двете мерки се минава пеша; от Калеичи са около 25–30 минути, първо през моста на Тунджа.
Колко арки има мостът Мерич?+
Има 12 островърхи арки върху 13 стълба. Над стълбовете има и 11 облекчителни отвора. В средата стоят павилионът с надписа и балконът за гледка, един срещу друг.
Защо мостът Мерич се нарича мост Меджидие?+
Носи името Меджидие, защото султанът, който го довършва, е султан Абдулмеджид. В източниците се срещат и имена като Махмудие и Султан Меджид.
Кой е архитектът на моста Мерич?+
Според Областната управа на Одрин архитектът на моста е неизвестен.
Може ли да се гледа залез от моста Мерич?+
Да. Това е мястото, където в Одрин най-често се гледа залезът; балконът за гледка и бреговете от двете страни на моста са любимите кътове.
Колко минути пеша е от Калеичи до моста Мерич?+
Разходката от Калеичи отнема около 25–30 минути; маршрутът първо минава по моста на Тунджа. Колата остава в Калеичи, а мостът е широк 7 метра и се минава пеша.
Какво представлява павилионът в средата на моста Мерич?+
В средата има две мраморни постройки една срещу друга: павилионът с надписа, който носи надписа и отвътре е украсен със стенописи, и балконът за гледка срещу него. От балкона се гледа залезът, за който мостът е най-честото място в Одрин.
Колко е широк мостът Мерич?+
Според Kültür Portalı мостът е широк 7 метра, а най-широкият отвор е 14 метра.
Какво става с дървения мост преди каменния?+
След 1785 г. дървеният мост е наричан Cisr-i Sâni. При прииждането през 1827 г. се срутва и в шериатските регистри е записан ремонт за 3.874 куруша.
Източници на изображенията
- Мостът Мерич, арките отразени в спокойната река: Sadrettin, CC BY-SA 4.0 (
https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0), източник:https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Meri%C3%A7_K%C3%B6pr%C3%BCs%C3%BC,_Edirne,_23.JPG, изрязано и преобразувано във WebP. - Островърхите арки и водорезите на моста Мерич, видени от каменния кей: Dosseman, CC BY-SA 4.0 (
https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0), източник:https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Edirne_Meri%C3%A7_Bridge_in_2017_005.jpg, изрязано и преобразувано във WebP.
Може да ви хареса още: Настаняване, Закуска, Събития.



