Komşu Konak
Бедестенът в Одрин с 14 купола: покрит пазар на 600 години

Бедестенът в Одрин с 14 купола: покрит пазар на 600 години

7 ноември 2026 г.11 мин. четене

Бедестенът в Одрин, строен през 1417–1418 г., е покрит пазар с 14 купола към Старата джамия. Прочетете историята и планирайте разходката си из чаршиите.

Бедестенът в Одрин (Едирне) — Bedesten, покрит пазар — е пазарът с 14 купола, който Челеби Мехмед (Çelebi Mehmed) поръчва през 1417–1418 г. (хиджра 820), за да осигури приход на Старата джамия (Eski Cami). Архитектът е Хаджи Алаеддин (Hacı Alâeddin). Шест века по-късно сградата още върши първоначалната си работа: под тези куполи и днес се пазарува.

Кафене и ресторант

Кафене и ресторант

Кафе, десерти и спокойна почивка

Когато в Одрин кажат „покрит пазар“, мнозина първо се сещат за чаршията Али паша (Ali Paşa Çarşısı). Ядрото на търговския живот на града обаче е тази каменна сграда до Старата джамия, издигната около 150 години по-рано.

Накратко

ТемаСведение
ПоръчителЧелеби султан Мехмед (Çelebi Sultan Mehmed, Мехмед I, управлявал 1413–1421)
Строеж1417–1418 г. (х. 820)
АрхитектHacı Alâeddin
ВакъфПостроена като вакъф за издръжка на Старата джамия
Покрив14 купола, обшити с олово; 6 стълба в два реда по седем полета
Размери40,54 × 74,94 м (около 3 038 м²); вътрешната зала е около 20 × 56 м
Дюкяни36 клетки отвътре; по външните фасади, според източниците, 54–56 дюкяна
ВратиПо една врата в средата на всяка от четирите страни
СтатутПаметник от I степен, инвентар A 88; решение 7697 на Комисията за опазване, 04.07.2003
РеставрацияГенерална дирекция на вакъфите, 2008 г.
АдресSabuni Mahallesi, Lüleciler Sokak; до Старата джамия
От Калеичи8–10 минути пеша

Какво означава бедестен? От търговец на платове до градския сейф

Изследователите свързват думата *bedesten* с *bezzâzistan* или *bezistan*. На арабски *bezzâz* означава човек, който продава плат. Според статията на Семави Ейидже (Semavi Eyice) в TDV İslâm Ansiklopedisi бедестените не са били само пазари за плат; тук се продавали и накити, скъпоценни камъни, оръжия, украсени сбруи и скъпи тъкани.

Истинската разлика била в сградата. Повечето околни дюкяни били дървени и изгаряли лесно при пожар. Бедестенът, с дебели каменни стени, обковани с желязо врати и малко високи прозорци, се издигал посред чаршията като вътрешна цитадела. Търговците пазели вътре ценните стоки, касите, тефтерите и еснафските книги. Международният виртуален музеен проект Музей без граници (Museum With No Frontiers, MWNF) отбелязва също, че служителите на бедестена проверявали цената и качеството на стоките и били вещи лица в търговски спорове.

Настаняване

Настаняване

Настаняване в Калеичи, Одрин, със закуска

Ейидже припомня важно правило: османските градове можели да имат много ханове и арасти, но бедестенът обикновено бил един. Единственото изключение бил Истанбул, с три бедестена. Това, че Одрин получава своя бедестен в началото на 15. век, показва тежестта на столичната търговия. За мястото на града в този период вижте как Одрин става османска столица.

Бедестенът в Одрин, куполите и двуцветните стени
Бедестенът в Одрин, куполите и двуцветните стени

Челеби Мехмед, вакъфът на Старата джамия и успоредицата с Бурса

Бедестенът е построен веднага след Старата джамия. Джамията е завършена през 1413–1414 г. Според записите на Kültür Portalı и Областната управа на Одрин Челеби султан Мехмед поръчва бедестена през 1417–1418 г. като вакъф за Старата джамия. В инвентара датата на строежа е х. 820 (1418 г. сл. Хр.), а архитектът е Хаджи Алаеддин. TDV предава и предание, че работата е започнала по времето на брат му Муса Челеби (Musa Çelebi).

Вакъфът бил прост: наемът от дюкяните плащал поддръжката на джамията и издръжката на служителите ѝ. Всеки търговец, който пазарувал в бедестена, на практика помагал съседната джамия да стои права. Архитектурата и калиграфията на джамията разказваме подробно в пътеводителя ни за Старата джамия в Одрин.

Събития

Събития

Годежи, малки сватби и частни празненства

За да се разбере планът на бедестена, погледът отива към Бурса (Bursa). Според TDV бедестенът в Бурса е построен от Йълдъръм Баязид (Yıldırım Bayezid) през 802 г. (1400) и е разделен на четиринадесет полета от шест масивни стълба. Одрин повтаря същата формула: шест стълба в един ред, четиринадесет полета, четиринадесет купола и вътрешни дюкяни, вградени в стените. Ейидже отбелязва, че при цялата простота на сградата в Одрин външността все пак допуска малко украса.

Този план по-късно минава в Истанбул. Академично изследване за Капалъчаршъ посочва, че строежът на Стария бедестен в Истанбул започва през зимата на 1455–1456 г. и следва класическия тип, наследен от Бурса и Одрин. В този смисъл бедестенът в Одрин е брънката в османската търговска архитектура между Бурса и Истанбул.

Броене на 14-те купола: какво да гледате на място

Всички официални източници се съгласяват за 14 купола: инвентарът на Kültür Portalı, Областната управа на Одрин и TDV İslâm Ansiklopedisi дават това число. Куполите седят в два реда по седем и лягат върху шестте средищни стълба. Оловната обшивка ги кара да блещукат сиво-сини в слънчеви дни.

Закуска

Закуска

Щедра турска закуска в градината

Докато обикаляте, забележете:

  • Зидария: По външните стени редове дялан камък се редуват с тухлени ивици — затова отдалеч сградата изглежда на ивици.
  • Прозорци: Всяко куполно поле има един прозорец със заострена дъга, така че 14 прозореца осветяват вътрешната зала. Според MWNF рамката на всеки горен прозорец носи различна каменна украса. Да сравните прозорците отвън е малка игра само по себе си.
  • Два вида дюкяни: Външните дюкяни имат сводести входове. Вътрешните клетки са квадратни помещения под плоски покриви. По всяка дълга страна има 14 клетки, а по всяка къса — 4; общо 36 клетки.
  • Врати: Всяка фасада има средищна врата. TDV казва, че разположението на дюкяните до вратите и в ъглите е решено с истинско умение.
  • Мащаб: Външните размери са 40,54 × 74,94 метра. Според градската страница на Данъчната дирекция на Одрин вътрешната зала е около 20 × 56 метра.

Веднъж влезли, погледнете нагоре. Табелите на дюкяните остават на нивото на очите; вътрешните лица на куполите и светлината през прозорците дават гледката, най-близка до вида от 1418 г.

Вътрешен изглед към куполите на бедестена в Одрин
Вътрешен изглед към куполите на бедестена в Одрин

Бедестенът на Евлия Челеби: 300 долапа, 60 пазачи и изгубен близнак

Най-живото описание на бедестена идва от Евлия Челеби (Evliya Çelebi) през 17. век. В одринския том на *Seyahatname* сградата е наречена „Murad Han Bedesteni в средата на града“. Официалният инвентар и TDV посочват за поръчител Челеби Мехмед. Разказът на Евлия накратко:

  • Вътре в бедестена имало 300 долапа с малки дюкяни и във всеки се пазели ценни стоки. Върху един везан долап двустишие завършва със стиха „Oldular dîdelerim iki kapaklı dolâb.“
  • Посетителите зяпат злато и скъпи тъкани; мирисът на алоево дърво и кехлибар им завива главата.
  • Накитите вътре стрували „няколко египетски хазни“. Затова всяка нощ 60 пазачи палели кандила, будували до сутринта и заключвали четирите железни врати.
  • Евлия казва, че султанските чаршии на града имали общо 6 700 дюкяна и че този бедестен бил най-старият.

Думата *dolap* (долап) има значение. Според TDV тезгясите за продажба вътре в бедестена се наричали *dolap*. В подобни сгради в Истанбул дюкяните също се наричали *dolap* или *sandık* (сандък).

Евлия добавя и друго: в Одрин имало „стар“ и „нов“ бедестен. Превод, цитиран в *Marmara Coğrafya Dergisi*, свързва по-стария с Гази Хюдавендигар (Gazi Hüdavendigâr), тоест Мурад I, казва, че имал 20 купола, че няколко купола се били срутили, та вътре работели халачи, и че отвън търгували вехтошари. Тази втора сграда вече не стои. Според TDV дори мястото ѝ е неизвестно. Днес „бедестен“ в Одрин означава само сградата на Челеби Мехмед.

Около бедестена: следи от търговски комплекс

Ейидже пише, че както в Истанбул и Анкара, около бедестена в Одрин израсли много ханове и чаршии и се образувал голям търговски кът. Част от него още е на пешеходно разстояние:

  • Кервансараят на Рюстем паша (Rüstem Paşa Kervansarayı): Кервансараят, който великият везир Рюстем паша възлага на Мимар Синан (Mimar Sinan) през 968 г. (1560–1561), стои непосредствено зад Старата джамия. Според Община Одрин има 102 стаи на два етажа и 21 дюкяна по предната фасада, които издържат кервансарая.
  • Чаршията Али паша: Арастата, която Мимар Синан строи през 1568–1569 г., е големият пазар на периода след бедестена.
  • Арастата на Селимие (Selimiye Arastası): Построена по времето на Мурад III, за да издържа Селимие, TDV я броя сред пазарите, които още стоят близо до бедестена.
  • Ханът с двете врати (İki Kapılı Han): Един от хановете, които TDV описва като „изчезнали“. Улицата İki Kapılı Han Caddesi, където се отваря главната порта на кервансарая, още носи това име.

Размерите, броя на дюкяните и какво се купува във всеки събрахме в пътеводителя ни за историческите чаршии и сувенирите в Одрин. Бедестенът е най-старата брънка по този маршрут. Да се тръгне оттук и да се върви към чаршията Али паша значи да се измине търговската история на града по реда на годините — една от основните спирки в стария град на Одрин за всеки, който върви по следата на стария център.

Посещение в бедестена на Одрин днес

Бедестенът е вакъфски паметник под Генералната дирекция на вакъфите. Според инвентара на Kültür Portalı тази дирекция го реставрира през 2008 г., а графата „препоръчана употреба“ гласи „пазар“. Целта не е била да се превърне в музей, а да остане жив в първоначалната си служба.

Търговията със злато и накити, която Евлия описва, вече не се води в бедестена. Отвътре и по външните фасади най-често се намират вълна, плат, домашен текстил, дрехи, чанти и сувенири. Материал в местния печат казва, че пазарът е преди всичко място, където жителите на Одрин пазаруват всеки ден, а не туристите. Смесът от дюкяни може да се променя с времето.

Няколко бележки за посещението:

  • Вход: Бедестенът не е музей с билет, а отворен пазар. Влезте през една от четирите врати, изминете вътрешната зала по дължина и, ако искате, излезте отсреща.
  • Часове: Това е работещ пазар, не музей. Часът, в който дюкяните отварят, и дали работят в неделя, може да се различават; потвърдете, преди да тръгнете.
  • Снимки: Отдръпнете се към откритите места наоколо, за да хванете линията на куполите и ивичестите стени цялостно. Не снимайте търговци или клиенти вътре без разрешение.
  • Съчетайте посещенията: Старата джамия и бедестенът се събират в същия половин час. Джамията Юч шерефели (Üç Şerefeli Cami) е само на няколко минути.
Сгънати топове цветен плат върху дървен тезгях до стара месингова везна на мека дневна светлина
Сгънати топове цветен плат върху дървен тезгях до стара месингова везна на мека дневна светлина

От Калеичи до бедестена: място и почивка

Бедестенът е в центъра на града, в Sabuni Mahallesi, непосредствено до Старата джамия. Пеша от Калеичи (Kaleiçi) се стига за 8–10 минути. Чаршията Али паша е лесна спирка по пътя, на около 5 минути от Калеичи. Селимие е на 12–15 минути от Калеичи (около 950 метра). Улиците и границите на квартала са в пътеводителя ни за Калеичи в Одрин. Ако искате да видите бедестена редом с паметници от други периоди, прегледайте и списъка с историческите паметници в Одрин.

Komşu Konak е историческа къща за гости в Калеичи, на İzmir Caddesi, в Mithat Paşa Mahallesi. Нямаме собствен паркинг. Оставете колата по външния ръб на Калеичи и стигнете до чаршиите пеша — там паркирането е по-лесно. Маршрута може да начертаете от нашето място в Калеичи, Одрин (Google Maps). След обиколката на чаршиите отбийте за кафе в историческата къща в Калеичи, Одрин, а ако на другата сутрин тръгвате рано към Селимие, вижте настаняването в къща за гости в Калеичи, Одрин.

Често задавани въпроси

Коя година е построен бедестенът в Одрин?+

Построен е от Челеби султан Мехмед през 1417–1418 г., хиджра 820. TDV съобщава и предание, че строежът е започнал по времето на Муса Челеби. Сградата е до Старата джамия и е ядро на търговията около 150 години преди по-късните чаршии.

Колко купола има бедестенът в Одрин?+

Куполите са 14. Седят в два реда по седем върху шест стълба и са обшити с олово.

Кой е архитектът на бедестена в Одрин?+

Според инвентара на Kültür Portalı архитектът е Хаджи Алаеддин (Hacı Alâeddin).

Какво означава бедестен?+

Думата идва от *bezzâzistan*, „място, където се продава плат“. В османските градове това е покритият пазар с дебели стени, където се пазели и продавали накити, скъпи тъкани, оръжия и други скъпи стоки. Днес бедестенът в Одрин е покритата сграда до Старата джамия.

Защо е построен бедестенът в Одрин?+

Дарен е, за да носи приход на Старата джамия. Наемите от дюкяните плащали поддръжката на джамията и служителите.

Бедестенът в Одрин и чаршията Али паша едно и също място ли са?+

Не. Бедестенът е покритата сграда с 14 купола от 1417–1418 г. до Старата джамия. Чаршията Али паша е дългата сводеста араста, която Мимар Синан строи през 1568–1569 г.

Какво пише Евлия Челеби за бедестена в Одрин?+

Пише, че вътре имало 300 долапа, че накитите стрували „няколко египетски хазни“ и че 60 пазачи заключвали четирите железни врати и будували всяка нощ. Цифрите са от някогашното описание.

На колко минути пеша е бедестенът от Калеичи?+

Около 8–10 минути. Понеже бедестенът стои до Старата джамия, двете се посещават на една спирка. В същата пешеходна линия е и чаршията Али паша от 1568–1569 г.

Платено ли е влизането в бедестена в Одрин?+

Бедестенът не е музей с билет, а отворен пазар. Влиза се през една от четирите врати, вътрешната зала се изминава по дължина и при желание се излиза отсреща.

Колко е голям бедестенът в Одрин?+

Външните размери са 40,54 × 74,94 метра, около 3 038 м², а вътрешната зала е около 20 × 56 метра. Вътре има 36 клетки, а по външните фасади източниците сочат 54–56 дюкяна.

Източници на изображенията

  • Бедестенът в Одрин, куполите и двуцветните стени: Robert Prazeres, CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0), източник: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Edirne_bedesten_DSCF5913.jpg, изрязано и преобразувано в WebP.
  • Вътрешен изглед към куполите на бедестена в Одрин: Dosseman, CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0), източник: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Edirne_Bedesten_Bazaar_in_2017_2819.jpg, изрязано и преобразувано в WebP.

Може да ви хареса още: Настаняване, Закуска, Събития.

Тази статия е подготвена с помощта на изкуствен интелект и е проверена от екипа на Komşu Konak с местни познания; снимките на исторически сгради са от Wikimedia Commons с лицензите, посочени в раздела „Източници на изображенията“ в края; останалите изображения са създадени с изкуствен интелект с оглед на авторските права. Съдържанието е само за информация; моля, проверете дните и часовете на работа, цените и актуалните условия преди посещението си. За корекции или въпроси ни пишете на info@komsukonak.com.

WhatsAppРезервирайте