Исторически паметници в Одрин по епохи: от римски стени до Селимие, мостове и гара. Списък с години и маршрут — планирайте обиколката още днес.
Историческите паметници в Одрин (Едирне) обхващат хронология от около 1 900 години — от остатъците от стените на Hadrianopolis, основан от римския император Адриан през II век, до паметника на Лозан в Karaağaç, открит през 1998 г. Главните обекти са: Македонската кула, Старата джамия (1403–1414), Бедестенът (1417–1418), джамията Юч Шерефели (1438–1447), комплексът на Баязид II (1484–1488), джамията Селимие (1568–1574), Kervansaray на Ekmekçioğlu Ahmet Paşa (1609), мостът на Мерич (1842–1847) и гара Karaağaç (1914). Повечето сгради в центъра са на пеша разстояние една от друга.

Кафене и ресторант
Кафе, десерти и спокойна почивка
Одрин е бил османска столица до 1453 г., затова е полигон за ранната османска архитектура. Ако обиколите сградите в хронологичен ред, сами ще видите защо всяка следваща има по-голям купол и по-малко стълбове от предишната.
Накратко
| Епоха | Период | Акценти в Одрин |
|---|---|---|
| Римска и византийска | II–XIV век | Македонска кула, решетъчните улици на Kaleiçi, Аясофия в Енез (в провинцията) |
| Ранно османско и години като столица | 1361/1365–1453 | Стара джамия, Бедестен, Мурадие, Юч Шерефели, джамия Darülhadis, дворецът в Одрин |
| Мехмед Завоевателя и Баязид II | 1453–1512 | Айше Кадън, Ситти султан, комплекс Баязид II |
| Класическа ера и Мимар Синан | 1520–1600 | Селимие, чаршия Али паша, Kervansaray на Rüstem Paşa, павилионът на правосъдието |
| XVII–XVIII век | 1600–1800 | мост Tunca, Kervansaray на Ekmekçioğlu Ahmet Paşa |
| Късно османско | 1800–1922 | мост Мерич, църква Sveti Georgi, голямата синагога, гара Karaağaç |
| Република | 1923–днес | първи музей (1925), паметник Лозан (1998), запис в ЮНЕСКО (2011) |
| Нужно време | — | 1 ден за центъра, 2 дни с брега на Tunca и Karaağaç |
Римският и византийският слой: какво остава от Hadrianopolis
Най-старият слой на Одрин, който още виждате днес, е Kaleiçi (старият укрепен град). През II век Адриан обгради със стени заселението на брега на Tunca и му даде собственото си име. Решетката от улици, които се пресичат под прав ъгъл вътре в стените, следва плана на римските военни лагери и е запазена в регулационния план след пожара в началото на 20. век. Когато вървите по улиците на Kaleiçi, всъщност стъпвате върху 1 900-годишен чертеж.
Най-открояващата се запазена част от стените е Македонската кула. Носейки византийски ремонти върху римски основи, кулата отвори за посетители като музей през юли 2026 г., след реставрация, започната от Министерството на културата и туризма през декември 2021 г. Откритите основи на стената в подножието на кулата са най-лесното място в града да видите отблизо каменната работа на Hadrianopolis.

Настаняване
Настаняване в Калеичи, Одрин, със закуска
Най-внушителният пример от византийския слой в провинцията не е в центъра, а в Енез, на 171 km. Според Генералната дирекция на вакъфите Аясофия в Енез се смята, че е построена като църква през XII век; преобразувана е в джамия през 1456 г., затворена след земетресението през 1965 г. и след реставрация отново отворена за молитва на 24 декември 2021 г.

Ранно османско: от Одрин като столица до Баязид II (1361–1512)
Първите големи османски творби в Одрин са сградите, които оформиха самоличността на новия център в Rumelia (балканските земи). В този период архитектите вземат наученото в Bursa и го надграждат в Одрин.
| Паметник | Година | Поръчител | Бележка |
|---|---|---|---|
| Стара джамия | 1403–1414 | Започната от емир Сюлейман, завършена от Мехмед I | Джамия с девет купола; архитект Konyalı Hacı Alâeddin |
| Бедестен | 1417–1418 | Мехмед I | 14 купола, вакъф на Старата джамия; днес чарша |
| Джамия Gazi Mihal Bey | 1421–1422 | Gazi Mihal Bey | На брега на Tunca |
| Джамия Şah Melek Paşa | 1429 | Şah Melek Paşa | Глазирани тухли на портала |
| Хамам Tahtakale | 1434–1435 | Мурад II | Най-големият хамам в града |
| Джамия Darülhadis | 1435 | Мурад II | На брега на Tunca, с две гробници |
| Джамия Мурадие | 1435–1436 | Мурад II | Плочки от XV век |
| Джамия Юч Шерефели | 1438–1447 | Мурад II | Първи аркаден двор, купол 24 m |
| Дворец в Одрин (Saray-ı Cedîd) | Започнат 1450 | Мурад II, Мехмед Завоевателя | В Sarayiçi; павилион Cihannüma 1451–1452 |
| Мостове Saraçhane и Fatih | 1451 и 1452 | Şehabeddin Paşa; управлението на Мехмед Завоевателя | Над Tunca |
Според Kültür Portalı (културният портал на Турция) Bedesten е с размери около 40,5 × 75 m, има врати от четирите страни и съдържа по 14 клетки по дългите страни и по 4 по късите. Evliya Çelebi пише, че ценните стоки тук са пазени от шестдесет нощни пазачи. Според източниците дворецът в Одрин заемал над 300 000 m²; днес се виждат вратата Babüssaade, павилионът на правосъдието и основите, разкрити при разкопките. Работата по възстановяването на двореца можете да следите в статията ни Възстановяване на одринския дворец и павилион Cihannüma.

Събития
Годежи, малки сватби и частни празненства
Мехмед Завоевателя и Баязид II: комплексите стигат до реката (1453–1512)
След преместването на столицата след завладяването на Истанбул строителството в Одрин продължава. Сградите от този период са предимно квартални джамии и голям здравен комплекс:
- Джамия Ayşe Kadın (1468): Построена от Ayşe Hatun, дъщеря на Мехмед I; кварталът носи името ѝ.
- Джамия Evliya Kasım Paşa (1478): „Джамия на брега“ на Tunca; Генералната дирекция на вакъфите започна реставрация през 2024 г.
- Джамия Sitti Sultan (1482): Построена на името на Sitti Hatun, съпруга на Мехмед Завоевателя.
- Комплекс Баязид II (1484–1488): Дело на Mimar Hayreddin; включва джамия, болница (darüşşifa), медицинско училище, imaret и tabhane. Болницата днес е Музей на здравето, под управлението на Trakya University.
Нашият списък с историческите джамии в Одрин, който представя джамиите квартал по квартал заедно с типовете им планове, разглежда този период подробно.
Класическата ера и Мимар Синан: Одрин на върха (1520–1600)
Втората половина на 16. век даде на Одрин силуета, който виждате днес. Повечето централни сгради носят подписа на Мимар Синан или се приписват на него:

Закуска
Щедра турска закуска в градината
| Паметник | Година | Употреба днес |
|---|---|---|
| Мост Kanuni (дворец) | 1553–1554 | Преход над Tunca към Sarayiçi |
| Kervansaray Rüstem Paşa | 1560–1561 | Настаняване |
| Павилион на правосъдието (Adalet Kasrı) | 1561 | В Sarayiçi, оцелялата сграда на двореца |
| Мост Yalnızgöz | 1567–1570 | Мост с една голяма арка |
| Çarşı Ali Paşa | 1568–1569 | Покрит пазар, около 300 m |
| Хамам Sokullu Mehmed Paşa | 1568–1569 | Двоен хамам, срещу Юч Шерефели |
| Джамия Селимие и комплекс | 1568–1574 | Отворена за молитва; световно наследство на ЮНЕСКО (2011) |
| Комплекс Sokullu в Havsa | 1576–1577 | В околия Havsa, 27 km от центъра |
Селимие израсна по заповед на Селим II на хълма, известен като Kavak Meydanı, и бе открита за молитва на 14 март 1575 г. TDV İslâm Ansiklopedisi дава диаметъра на купола като 31,30 m и височината на минаретата като 70,89 m. ЮНЕСКО добави джамията и комплекса в Списъка на световното наследство през 2011 г. Всички творби на Синан в Одрин, включително приписвани и изгубени сгради, ще намерите в една таблица в статията ни Творби на Мимар Синан в Одрин.

17. и 18. век: ханове, мостове и ремонти
В периода, когато дворът и държавниците използват Одрин като ловен и летен център, новите сгради са предимно свързани с търговия и транспорт.
- Мост Tunca (1608–1615): Построен от defterdar Ekmekçizade Ahmed Paşa; свързва Kaleiçi с пътя за Karaağaç. Според Kültür Portalı е дълъг 136,30 m с 10 арки.
- Kervansaray Ekmekçioğlu Ahmet Paşa (1609): Според Kültür Portalı този монументален han в квартал Ayşekadın е дело на Sedefkâr Mehmed Ağa и Hacı Şaban от Одрин. След обширен ремонт през 2012 г. от 7 януари 2023 г. приема посетители като музей с четири теми, под управлението на Специалната провинциална администрация на Одрин.
- Дървената галерия на Старата джамия (1611): Галерията на Ramazan Ağa от Filibe с украса Edirnekâri (одрински лак) е добър пример за интериорното изкуство на века.
XVIII век е век на ремонти. Земетресението на 31 юли 1752 г. нанесе тежки щети в града. Според проучване, публикувано в Belleten, списанието на Turkish Historical Society, общата стойност на ремонтите в комплекса Селимие през 1761–1762 г. е била 774 315 akçe.
Късно османско: от каменен мост до гара (1800–1922)
През XIX век към Одрин се добавят мостове, молитвени домове и железопътни сгради. Многокултурният характер на града се вижда ясно в творбите от този период.
- Мост Мерич (1842–1847): Завършен при управлението на султан Abdülmecid; с дължина 263 m и 12 арки е най-дългият каменен мост в града. Най-предпочитаното място за гледка на залез.
- Църква Sveti Georgi (1880): триюнефна базилика в квартал Kıyık, построена с разрешение на Abdülhamid II.
- Обновяване на мост Gazi Mihal (1900–1903): Мостът, датиращ от началото на XV век, е значително обновен в този период.
- Голямата синагога (1907): На Maarif Caddesi, проект на френския архитект France Depré. Отворена отново на 26 март 2015 г. след реставрация от Генералната дирекция на вакъфите.
- Къщи в Kaleiçi (след 1905): Къщите на два етажа с изпъкнали прозорци (cumbalar), възстановени след големия пожар, днес са в зона за градска опазване.
- Гара Karaağaç (1914): Според Дирекцията за култура и туризъм в Одрин е дело на Mimar Kemaleddin. Сградата е завършена по основни линии през 1914 г., но влиза в експлоатация едва през 1930 г.
Нашият пътеводител за историческите мостове в Одрин, който описва всеки мост с размери и места за снимки, е добър спътник за разходка по брега на Tunca в този период. Наследството на хамамите в града е разгледано отделно в статията Историческите хамами в Одрин.
Републикански период: опазване, музеи и нови паметници
В Републиканския период отношението на Одрин към историческите паметници се гради по-скоро върху „опазване“ и „разказ“, отколкото върху „строене“:
1. 1925: Първият музей в Одрин е основан в комплекса на Selimie; медресето Dârülhadis се използва като Музей на турско и ислямско изкуство от 1971 г. 2. 1956: Първите научни разкопки в двореца в Одрин са ръководени от Tahsin Öz; разкопките на двореца продължават на интервал от 1999 г. 3. 1977: Гара Karaağaç е предадена на академията, която е основата на днешния Trakya University. 4. 19 юли 1998: Паметникът, площадът и музеят на Лозан отвориха в градината на гарата. 5. 2011: Джамия Selimie и комплексът ѝ влизат в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. 6. 2021–2026: Обширната реставрация на Selimie, започнала през ноември 2021 г., стигна до финалния етап, когато джамията отново отвори за молитва на пълен капацитет на 18 февруари 2026 г.

План за посещение на историческите паметници в Одрин
Обиколката по епохи превръща историята на архитектурата в жив урок. Предложение за два дни:
Ден 1, центърът (пеша): Започнете сутрин с Македонската кула и улиците на Kaleiçi. После преминете към Старата джамия и Bedesten и вижте Üç Şerefeli пред обяд. Следобед отделете за Selimie и комплекса ѝ и приключете деня в Çarşı Ali Paşa.
Ден 2, брегът на Tunca и Karaağaç: Започнете с комплекса Bayezid II и Музея на здравето, после вижте павилиона на правосъдието и мост Kanuni в Sarayiçi. Следобед преминете мостовете Tunca и Мерич и стигнете до гара Karaağaç; изчакайте залеза на моста на Мерич.
Kaleiçi е добра отправна точка за централния маршрут. Ако погледнете нашето местоположение в Kaleiçi, Одрин (Google Maps), ще видите, че до Çarşı Ali Paşa е около 5 минути пеша, до Старата джамия — 8–10 минути, до Selimie — 12–15 минути (около 950 m). До моста на Мерич — 25–30 минути пеша. В Kaleiçi няма частен паркинг, но по външния ръб на квартала лесно се намира място за паркиране.
Ако искате да разпределите маршрута на два дни, престой в исторически конак в Kaleiçi улеснява ранното тръгване сутрин. Можете да започнете деня с разложена одринска закуска (serpme kahvaltı), сервира се между 09:00 и 13:00, и да допълните снимките си с нашия списък места за снимки в Одрин.
Често задавани въпроси
Кой е най-старият исторически паметник в Одрин?+
Най-старото видимо съоръжение е Македонската кула и околните основи на стената, остатъци от стенната система, изградена при Адриан през II век. Първата монументална османска сграда, оцеляла до днес, е Старата джамия, датирана 1403–1414. По улиците на Kaleiçi се стъпва върху 1 900-годишен чертеж.
Кои исторически места можете да посетите в Одрин?+
Главните са джамията Selimie и комплексът ѝ, Старата джамия, джамията Üç Şerefeli, джамията Мурадие, Bedesten, Çarşı Ali Paşa, комплексът Bayezid II, Sarayiçi и павилионът на правосъдието, Македонската кула, мостовете на Мерич и Tunca и гара Karaağaç. Центърът се минава пеша за един ден; с брега на Tunca, Sarayiçi и Karaağaç стават два.
На кои епохи принадлежат историческите паметници в Одрин?+
Могат да се проучават в шест слоя: римска и византийска (II–XIV век), ранно османско и години като столица (1361–1453), класическа ера (16. век), 17.–18. век, късно османско (19. век–1922) и републикански период. Одрин е столица до 1453 г., затова ранният слой е гъст в центъра.
Кой паметник в Одрин е в списъка на ЮНЕСКО?+
Джамията Selimie и комплексът ѝ са добавени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2011 г. Записаната зона е 2,5 хектара, буферната зона — 37,5 хектара.
Колко дни са нужни, за да видите историческите паметници в Одрин?+
Паметниците в центъра могат да се видят пеша за един ден. Когато добавите комплексите на брега на Tunca, Sarayiçi и Karaağaç, два дни са удобен срок.
Какво е останало от двореца в Одрин?+
От двореца, започнат през 1450 г., днес се виждат павилионът на правосъдието, възстановената врата Babüssaade, хамамът Kum Kasrı и основите, разкрити при разкопките. Остатъците от павилиона Cihannüma също са в Sarayiçi.
Има ли византийски сгради в Одрин?+
В центъра Македонската кула носи византийски ремонти върху римски основи. В границите на провинцията Аясофия в Енез е известна като византийска църква от XII век и днес се използва като джамия. Кулата е в еднодневния център; Енез е извън него.
Има ли входна такса за историческите паметници?+
Джамиите са места за молитва, затова няма входна такса. Такси и работно време в музеите, кулата и някои исторически сгради могат да се променят; потвърдете от актуален източник, преди да тръгнете.
Кога са Бедестенът и първият музей на Одрин?+
Бедестенът е от 1417–1418 г. Първият музей е от 1925 г., а паметникът на Лозана от 1998 г.
Колко дълга е хронологията на паметниците в Одрин?+
Около 1 900 години, от стените на Hadrianopolis до днес. Ранноосманският слой в таблицата е 1361/1365–1453.
Източници на изображенията
- Панорама на Одрин от минарето на Selimie: Ggia, CC BY-SA 3.0 (
https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0), източник:https://commons.wikimedia.org/wiki/File:20120604_Edirne_view_from_the_top_of_the_Minaret_of_Selimiye_Mosque_Edirne_Turkey_Panoramic.jpg, изрязана и конвертирана в WebP.
Може да ви хареса още: Настаняване, Закуска, Събития.



