Гара Караагач в Одрин: 80-метровата сграда на Мимар Кемаледдин, завършена през 1914 г., черният влак и днешният факултет. Планирайте посещението.
Железопътната гара Караагач (Karaağaç) е историческата гарова сграда в квартал Караагач на Одрин (Едирне), проектирана от Мимар Кемаледдин бей (Mimar Kemaleddin Bey) за Компанията на Източните железници (Şark Demiryolları); в основни линии е завършена през 1914 г., но е отворена за влакове едва през 1930 г. Дългата 80 метра сграда престава да служи като гара през 1971 г., през 1977 г. е предадена на университета, а от 2017 г. се ползва като Факултет по изящни изкуства на Тракийския университет (Trakya Üniversitesi).

Кафене и ресторант
Кафе, десерти и спокойна почивка
Черният влак, който чака на релсите пред сградата, двете кули с островърхи куполи и широките дървени стрехи я правят една от най-сниманите сгради в Одрин. Зад каменната фасада се крие железопътна история, дълга цял век.
Накратко
| Тема | Информация |
|---|---|
| Други имена | Старата гара на Одрин, гара Караагач, историческата сграда на ректората |
| Място | Квартал Караагач, около 4 км югозападно от центъра |
| Архитект | Ахмед Кемаледдин бей (1870–1927) |
| Строеж | Започва между 1911 и 1913 г., в основни линии завършен през 1914 г. |
| Влизане в експлоатация | 1930 г. |
| Последен ден като гара | 4 октомври 1971 г. |
| Размер | 80 м дължина, 3 етажа заедно със сутерена |
| Днешна употреба | Факултет по изящни изкуства на Тракийския университет (от 2017 г.) |
| От Калеичи | През мостовете на Тунджа (Tunca) и Марица (Мерич); пеша до моста Мерич 25–30 мин |
Ако искате да обходите целия квартал Караагач, паметника на Лозана и Сьогютлюк (Söğütlük), в нашия пътеводител за Караагач в Одрин има маршрут за половин ден. Собствената история на гаровата сграда обаче е пазена в камъка, кулите и плана ѝ.
Гара Караагач в Одрин: завършена през 1914, открита през 1930
Запознанството на Одрин с железницата стига до началото на 1870-те години. Според документ за сградата, изготвен от Тракийския университет, линията Истанбул–Одрин–Пловдив (Filibe) е открита с тържество на 17 юни 1873 г. Историкът на Одрин Осман Нури Перемеджи (Osman Nuri Peremeci) също пише, че Караагач всъщност е било ново селище, което добива значение след гарата, построена през 1872 г. С други думи, на мястото на днешната гарова сграда или близо до него е имало по-скромна първа гара.

Настаняване
Настаняване в Калеичи, Одрин, със закуска
Караагач, израснал около гарата, с къщите си от вилен тип започва да се смята за лятна вилна местност на Одрин и с времето е наречен „Малкият Париж“. Когато старата гарова сграда се оказва тясна за квартала и за движението по линията, Компанията на Източните железници решава да построи нова и по-голяма гара. Точната година на проекта не е известна; записите на Областната управа на Одрин и на Министерството на културата и туризма съобщават, че проектът е изготвен в първите години на Втората конституционна епоха, а строежът започва през 1911–1912 или 1912–1913 г.
Сградата е завършена в основни линии през 1914 г., но не може да бъде открита заради Първата световна война, която започва същата година. С Лозанския договор, подписан на 24 юли 1923 г., Караагач заедно с гаровата сграда остава част от Турция. Гарата най-сетне влиза в експлоатация през 1930 г. и 41 години е железопътната врата на Одрин.

Мимар Кемаледдин и четирите гари
Ахмед Кемаледдин бей (1870–1927) е архитект, работил в късния османски период и в ранните години на Републиката, и заедно с Ведат Тек (Vedat Tek) е смятан за едно от най-важните имена на Първото национално архитектурно течение. Чрез строително-ремонтното звено, което създава в Министерството на вакъфите (Evkaf Nezareti), поема и поддръжката на много вакъфски сгради. Петте вакъфски хана в Истанбул (1911–1926) и джамията Бебек (Bebek Camii, 1913) са негови дела; умира на 13 юли 1927 г. в къщата си на строителната площадка, докато довършва Анкара палас (Ankara Palas) в Анкара.

Събития
Годежи, малки сватби и частни празненства
Според източници на Тракийския университет Кемаледдин проектира четири гари от името на Компанията на Източните железници: София, Пловдив, Солун и Одрин. Успехът му с гарата в Пловдив му донася гарите в Солун и Одрин; в Солун са положени само основите. Гарата в Одрин е последната в тази поредица и последният пример, който е могъл да бъде завършен в основни линии. Списъкът на творбите в Енциклопедията на исляма на TDV също включва записа „Гаровата сграда Караагач в Одрин (1913–14)“.
Интересът на архитекта към Одрин не се ограничава до гаровата сграда. Според Семави Ейидже (Semavi Eyice), когато малко преди Първата световна война се появява идеята да се разшири платното на моста на Тунджа от 17. век по пътя за Караагач, най-остро възразява именно Кемаледдин бей. Пътят към гарата и днес минава по този мост. Ако искате да видите моста на Тунджа и съседа му над Марица, започнете с нашия пътеводител за моста Мерич в Одрин.
Архитектура: 80-метрова фасада, две кули и билетна зала
Гарата е дълъг, тесен обем, успореден на коловозите. Според документа за опазване на Тракийския университет сградата е на три етажа заедно със сутерена, с правоъгълен план и дълга 80 метра. Стените са носеща тухлена зидария; външните стени на средната част, арките на вратите и прозорците, профилите и горните части на кулите са от дялан камък. В подовете са използвани стоманени греди, а четирискатен покрив върху стоманени ферми покрива сградата.

Закуска
Щедра турска закуска в градината
План: симетрична гара
- Билетна зала: В средата на сградата има голяма зала, висока около два етажа и половина, отворена и към града, и към перона.
- Две кули: От двете страни на входа към града се издигат две цилиндрични кули, увенчани с островърхи куполи. Затворените тераси на върха на кулите са обградени с по дванадесет островърхи аркови отвора, носени от къси колони.
- Приземен етаж: В дясното крило са били чакалните за жени, багажното хранилище и ресторант, свързан с кухнята в сутерена; в лявото крило — чакалните за мъже и канцелариите на управлението на гарата.
- Горен етаж: Планиран изцяло като жилища за персонала. Във всяко крило е имало едно жилище с пет стаи и едно с шест стаи и по две стаи за неженени служители; до етажа се е стигало по четири стълби.
Фасада: спокоен и достолепен език
Прозорците на сутерена имат понижени арки, а прозорците на приземния и горния етаж — островърхи. Двата главни входа, към града и към перона, са отбелязани с големи остъклени островърхи арки, които се изкачват по фасадата; обградени с дебел профил, тези арки придобиват вид на тържествен портал. Отблизо се виждат полукапителите със сталактитна резба по кулите, пъпките и розетките в ъглите на входните арки, профилът с турски триъгълници, който обикаля цялата сграда под стрехата, и колонките с мотиви на пясъчен часовник.
Планът и фасадната композиция напомнят гара Сиркеджи (Sirkeci) в Истанбул. В Одрин обаче плоскостите са освободени от показно украшение, а фасадата завършва с широки дървени стрехи, вдъхновени от османските граждански къщи. Историците на архитектурата четат тази простота като знак за националния архитектурен подход, който Кемаледдин развива в зрелия си период.

От гара към факултет: гара Караагач след 1971 г.
Сградата претърпява обширен ремонт през 1959 г. При тази работа оригиналният проект на Кемаледдин е копиран и са изготвени нови чертежи; към жилищата на персонала на горния етаж са добавени бани, а местата на чакалните, билетните гишета и багажното отделение на приземния етаж са променени. Железопътната емблема, поставена върху покрива на средния обем през периода на Републиката, днес не е на мястото си.
Последният ѝ ден като гара е 4 октомври 1971 г. Гарата на Одрин, на която влаковете спират днес, е напълно отделна сграда, влязла в експлоатация в квартал İstasyon на същата дата. Празната сграда в Караагач е купена от Министерството на финансите на 16 юни 1977 г. и е предадена на новооснованата в Одрин Държавна академия по инженерство и архитектура. Тази академия е едно от ядрата на Тракийския университет, основан през 1982 г.
През следващите години сградата е ползвана като гостоприемница, учебни зали и ректорат; според агенция Anadolu от 1998 г. нататък е сграда на ректората. От 2017 г. в нея се помещава Факултетът по изящни изкуства. Спомагателни железопътни сгради като хангара, депото и жилищата за персонала също са разпределени към различни катедри на факултета в рамките на кампуса. За по-широка информация за кампусите и факултетите на университета вижте нашия пътеводител за Тракийския университет в Одрин.
Посещение и снимки: черният влак, градината и кулите
Днес гаровата сграда е действаща учебна сграда; градината, външността и черният влак могат да се посетят, но вътрешността е факултет, в който текат занятия. На ученически групи, които искат да видят вътре, се препоръчва предварително да поискат разрешение от деканството. Тъй като условията за посещение могат да се менят с академичния календар, потвърдете ги, преди да тръгнете.
Любимата спирка в градината е двувагонният черен влак номер 55020, собственост на TCDD (турските държавни железници). Според репортаж на агенция Anadolu от 19 юни 2025 г. влакът е почистен и боядисан, теренът около него е затревен, а пешеходните пътеки са прокарани с розови храсти покрай тях. В същата градина са паметникът на Лозана, открит на 19 юли 1998 г., и Музеят на националната борба и Лозана (Milli Mücadele ve Lozan Müzesi).
Няколко съвета за снимки:
1. Широк ъгъл, отсреща: Отдалечете се до другия край на градината, за да съберете 80-метровата фасада и двете кули в един кадър. 2. Сложете черния влак на преден план: Да поставите черния влак в един ъгъл на кадъра, а гаровата сграда зад него, е класическият кадър от Караагач. 3. Следобедна светлина: Снижаващото се слънце изважда арките от дялан камък и профилите под стрехата. 4. Подробности: Островърхите куполи на кулите и терасите с дванадесет арки са добри теми за близък план. 5. Уважение: В часовете на занятия избягвайте шума във факултета и не се качвайте върху релсите или вагоните.
Ако търсите други места за снимки в Одрин, погледнете страницата ни за места за снимки в Одрин, включително двора на конака в Калеичи. За да вмъкнете гарата в програма от Селимие до Сарайичи (Sarayiçi), пълният списък на местата за разглеждане в Одрин е добро начало.

Как се стига от Калеичи до гара Караагач
Според записите на Тракийския университет гарата е на около 4 км югозападно от центъра на града и е свързана с центъра по равен път, който минава по мостовете на Тунджа и Марица. Като излезете от Калеичи (Kaleiçi), първо пресичате моста на Тунджа, датиран 1608–1615 г., а след това моста Мерич; пеша от Калеичи до моста Мерич се стига за 25–30 минути. След моста минавате покрай Народната градина Сьогютлюк по Lozan Caddesi и стигате до кампуса. Ако предпочитате да не вървите, можете да отидете и с градския транспорт или с такси.
Ако карате, обърнете внимание: в натоварени периоди Областната управа на Одрин може да въведе еднопосочно движение към Караагач по мостовете на Марица и Тунджа; през 2026 г. тази уредба започва на 17 април и продължава до 12 октомври. През тези периоди обратното движение минава по моста на д-р Мехмет Мюеззиноглу (Dr. Mehmet Müezzinoğlu) или по моста Сювари (Süvari) при Боснакьой (Bosnaköy). Тъй като уредбата е сезонна, потвърдете актуалното положение, преди да тръгнете.
Ако мислите да дойдете в града с влак, пътеводителят от Истанбул до Одрин с влак, автобус и кола описва днешните курсове и времената за път.
Komşu Konak е в Калеичи, на İzmir Caddesi в квартал Mithat Paşa. Нямаме собствен паркинг; паркирането по външния край на Калеичи обаче е лесно и разходката може да започне оттам. За сутринта на излета турската закуска на софра в исторически конак в Калеичи, Одрин, сервирана между 09:00 и 13:00, е добро начало; ако вечерта искате да си починете след мостовете, вижте страницата ни за нощувка в исторически конак в Калеичи, Одрин. Маршрута можете да начертаете от нашето местоположение в Калеичи, Одрин (Google Maps).
Често задавани въпроси
Кога е построена железопътната гара Караагач?+
Строежът започва между 1911 и 1913 г., а сградата е завършена в основни линии през 1914 г. Не може да бъде открита заради Първата световна война и влиза в експлоатация през 1930 г.
Кой е архитектът на гара Караагач?+
Ахмед Кемаледдин бей, един от пионерите на Първото национално архитектурно течение. Сградата е последната от четирите гари, които проектира за Източните железници. Дългата 80 метра фасада и двете кули се гледат от градината, без билетна каса.
За какво се ползва днес железопътната гара Караагач?+
От 2017 г. е сградата на Факултета по изящни изкуства на Тракийския университет. Преди това е ползвана като гостоприемница, учебни зали и от 1998 г. като ректорат. На университета е предадена през 1977 г., затова вътрешността се иска от деканството, не се влиза като в музей.
Тръгват ли още влакове от гара Караагач?+
Не. Сградата престава да служи като гара на 4 октомври 1971 г. Влаковете, които пристигат в Одрин днес, ползват отделната гара на Одрин в квартал İstasyon. Караагач е на около 4 км югозападно и се посещава заради сградата и черния влак, не заради перон.
Може ли да се влезе вътре в гара Караагач?+
Градината, фасадата и черният влак могат да се посетят. Тъй като вътрешността е действащ факултет, на групите се препоръчва предварително да поискат разрешение от деканството; потвърдете условията, преди да тръгнете. Влакът отпред е номер 55020 и от юни 2025 г. стои сред обновени пътеки.
Колко е дълга гара Караагач?+
Триетажната сграда, заедно със сутерена, е дълга 80 метра. В средата има билетна зала, висока около два етажа и половина, а от двете страни на входа стоят две кули с островърхи куполи. Мярката се чете от градината; залите зад фасадата са факултет от 2017 г.
Какво представлява черният влак пред гарата?+
Носталгичен двувагонен влак, номер 55020, собственост на TCDD. През юни 2025 г. е обновен, а теренът около него е уреден с пешеходни пътеки и розови храсти.
Как се стига от центъра на Одрин до гара Караагач?+
Гарата е на около 4 км югозападно от центъра. От Калеичи се стига пеша, като се пресекат мостовете на Тунджа и Марица и се продължи по Lozan Caddesi, или с градски транспорт, или с такси.
Кога гара Караагач престава да е гара?+
Последният ден като гара е 4 октомври 1971 г.
Кога е открита линията Истанбул–Одрин–Пловдив?+
Според документ на Тракийския университет линията е открита с тържество на 17 юни 1873 г.
Източници на изображенията
- Главната фасада на железопътната гара Караагач: CeeGee, CC BY-SA 4.0 (
https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0), източник:https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Karaa%C4%9Fa%C3%A7RailwayStation.JPG, изрязано и преобразувано във WebP. - Черният влак пред гара Караагач: CeeGee, CC BY-SA 4.0 (
https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0), източник:https://commons.wikimedia.org/wiki/File:HistoricTrainKaraa%C4%9Fa%C3%A7.JPG, изрязано и преобразувано във WebP.
Може да ви хареса още: Настаняване, Закуска, Събития.



