15 продукта с географско означение в Одрин: от тава джигер и бяло сирене до ориза от Ипсала и пъпеша от Мерич, с година и вид. Разгледайте пълния списък.
Списъкът с географски означения в Одрин (Едирне) според регистъра на Турското ведомство за патенти и търговски марки (TÜRKPATENT) към октомври 2026 г. се състои от 15 регистрации: 7 наименования за произход и 8 географски указания. Най-старият запис е бялото сирене от Одрин, регистрирано през 2007 г., а най-новият е черешата от Черибашъ в Енез, регистрирана през ноември 2025 г. Шест от продуктите се свързват с градския център, а девет с околии като Кешан, Ипсала, Мерич, Енез и Узункьопрю.

Кафене и ресторант
Кафе, десерти и спокойна почивка
Под същата закрила, наред с тава джигер (пържен черен дроб по одрински) и бадем езмеси (бадемова паста), стоят бобът от Махмуткьой, медът от Корудаг и зимният черен пъпеш от Мерич. Зад всяка регистрация има досие за заявление, географска граница и начин на производство, който трябва да се спазва.
Накратко
| Продукт | Вид | Околия / район | Година на регистрация | Рег. № |
|---|---|---|---|---|
| Бяло сирене от Одрин (Edirne Beyaz Peyniri) | Наименование за произход | Одринска област | 2007 | 93 |
| Тава джигер от Одрин (Edirne Tava Ciğeri) | Географско указание | Одрин | 2010 | 128 |
| Сатър ет от Кешан (Keşan Satır Et) | Географско указание | Кешан | 2012 | 153 |
| Ориз от Ипсала (İpsala Pirinci) | Наименование за произход | Ипсала | 2016 | 196 |
| Плодов сапун мис от Одрин (Edirne Mis Meyve Sabunu) | Географско указание | Одринска област | 2019 | 452 |
| Бамя сигилли от Кешан (Keşan Siğilli Bamyası) | Наименование за произход | Кешан | 2020 | 617 |
| Хелва дева-и миск (Deva-i Misk Helvası) | Географско указание | Одрин | 2021 | 643 |
| Бадем езмеси от Одрин (Edirne Badem Ezmesi) | Географско указание | Одринска област | 2021 | 656 |
| Черен пъпеш от Мерич (Meriç Kara Kavunu) | Наименование за произход | Мерич | 2021 | 693 |
| Джигер сарма от Одрин (Edirne Ciğer Sarma) | Географско указание | Одрин | 2022 | 1186 |
| Фъстъци от Мерич (Meriç Yer Fıstığı) | Наименование за произход | Мерич | 2022 | 1232 |
| Сух боб от Махмуткьой, Кешан (Keşan Mahmutköy Kuru Fasulyesi) | Наименование за произход | Кешан (Mahmutköy) | 2024 | 1591 |
| Цветен мед от Корудаг, Кешан (Keşan Korudağ Çiçek Balı) | Наименование за произход | Кешан (Korudağ) | 2024 | 1660 |
| Кюфте от Узункьопрю (Uzunköprü Köftesi) | Географско указание | Узункьопрю | 2025 | 1777 |
| Череша от Черибашъ (Çeribaşı Kirazı) | Географско указание | Енез (Çeribaşı Köyü) | 2025 | 1790 |
Таблицата стъпва върху записите в Портала за географски означения на TÜRKPATENT. Пълното регистрирано име на сладкиша, който по витрините често се изписва като „Edirne Deva-i Misk“, е Deva-i Misk Helvası (хелва дева-и миск), а на продукта, познат като „плодов сапун от Одрин“, е Edirne Mis Meyve Sabunu.
Наименование за произход или географско указание? Как се чете списъкът на Одрин
В Турция географските означения се регистрират в два вида по Закона за индустриалната собственост № 6769. Наименованието за произход изисква всички етапи на производството да протичат в определената географска граница; земеделските продукти, чиито качества идват от тази почва, вода и климат, обикновено попадат в тази група. Географското указание (mahreç işareti) свързва известността на продукта с даден район и приема за достатъчно поне един етап от производството да се извърши в тази граница; ястията, сладкишите и занаятчийските изделия се регистрират най-често в този вид.

Настаняване
Настаняване в Калеичи, Одрин, със закуска
Разпределението в Одрин показва добре тази логика. Сиренето, оризът, бамята, пъпешът, фъстъците, бобът и медът са наименования за произход. Ястията от дроб, кюфтето, сатър ет, хелвата, бадемовата паста и сапунът са географски указания, които се опират на майсторството. Черешата от Черибашъ, макар да е плод, е регистрирана като географско указание; географската ѝ граница е очертана около едно-единствено село.
Прави впечатление и срокът между заявлението и регистрацията. Досието за бадем езмеси от Одрин е открито на 24 декември 2012 г., а регистрацията идва на 25 януари 2021 г.; при фъстъците от Мерич този срок се простира от 2017 до 2022 г. Регистрираният продукт е защитен от датата на заявлението.

Регистрирани вкусове от центъра на Одрин: дроб, сирене и дворцови сладкиши
Тава джигер от Одрин (2010)
Тава джигер от Одрин (Edirne Tava Ciğeri), заявен на 18 май 2006 г. от Съюза на камарите на занаятчиите и занаятите в Одрин, е регистриран на 25 февруари 2010 г. Според определението в регистъра се използва черен дроб от телета, отгледани в района; дробът се почиства от ципата, жилите и кръвоносните съдове, нарязва се на тънки резени, оваля се в пшенично брашно и се запържва за кратко в слънчогледово олио. В определението е записано порцията да не е под 120 грама и готвенето да трае около 2 минути. Поднася се с червената чушка, която местните наричат „караджъ“ (karacı): отглежда се в Караагач (Karaağaç), суши се по естествен път и се запържва. За начина на поднасяне и за това какво стои до нея вижте нашия пътеводител как се яде тава джигер в Одрин.

Събития
Годежи, малки сватби и частни празненства
Джигер сарма от Одрин (2022)
Това ястие остава в сянката на тава джигер, но е също толкова вкоренено. Регистрирано е на 3 август 2022 г. след заявление на Търговско-промишлената палата на Одрин (ETSO) от 12 август 2021 г. Агнешкият черен дроб се нарязва на ситно и се превръща в плънка с ориз, лук, дребни стафиди (kuş üzümü), кедрови ядки (dolmalık fıstık), копър, магданоз и мента. Плънката се завива на порции с големината на юмрук в агнешкото було, наричано „kuzu gömleği“, и се пече във фурна. В определението на регистрацията е посочено, че се използват бозайни агнета от породата kıvırcık с тегло не повече от 25 килограма и географски регистрираният ориз от Ипсала. Често се вижда на трапези за Рамазан и на сватбени ястия.
Бяло сирене от Одрин (2007)
Това е първият продукт в списъка: ETSO подава заявление на 10 май 2004 г., а сиренето е регистрирано като наименование за произход на 23 октомври 2007 г. Прави се от краве, овче и козе мляко на животни, които пасат по пасищата, поени от Тунджа (Tunca), Марица (Мерич), Арда (Arda) и Ергене (Ergene). Най-отличителната му черта е, че се прави само от мляко, сирище и сол; сиренината се слага в саламура в тенекии и зрее при 2–4 °C най-малко 3 месеца. За солеността, консистенцията и начините да се отличи от имитациите нашият пътеводител за бялото сирене от Одрин влиза в подробности.
Бадем езмеси от Одрин (2021)
Заявлението на ETSO, проточило се девет години, приключва на 25 януари 2021 г. Удостоверението прави задължителен твърдочерупковия и плътен сорт бадеми Хаджи Алибей (Hacı Alibey, 48-5), отглеждан в Одрин, и фиксира съотношението: 55% захар, 35% бадеми и 10% вода, с допуск ±5%. Всички етапи на производството трябва да протичат в границите на Одринска област.

Закуска
Щедра турска закуска в градината
Хелва дева-и миск (2021)
Хелвата, регистрирана на 6 януари 2021 г. след заявление на Стоковата борса на Одрин от 31 декември 2018 г., се прави според регистъра с 39 вида подправки и съставки, белтък, захар и калиев битартарат; 73% от сместа е захар. Канелата, карамфилът, джинджифилът, шафранът и мастиксът са няколко от тези подправки. Според Kültür Portalı (културния портал на Турция) в османския Одрин я раздавали безплатно на хората и я поднасяли в определени дни в лечебницата на Баязид II; според преданието името ѝ е дадено, когато е поднесена на Мурад II. Останалите градски сладкиши, заедно с бадемовата паста, са в статията ни за прочутите сладкиши на Одрин.
Ароматният плодов сапун от Одрин: единственият неядлив продукт в списъка
Четиринадесет от петнадесетте регистрации са за трапезата; една е занаят. Edirne Mis Meyve Sabunu (ароматен плодов сапун от Одрин) получава географско указание на 9 септември 2019 г. след заявление на ETSO от 17 септември 2012 г. Удостоверението отвежда историята му към 1600-те години: сапунът, замесен с мускус, амбра и розова есенция, се оформял на ръка в размера на истински плод и се оцветявал в собствения цвят на плода. Понеже поръчките от двореца имали предимство, наричали го и „дворцов сапун“.
Според Kültür Portalı в началото на 19. век занаятът се разпространил толкова широко, че на един градски квартал дали името „Сабуни“ (Sabuni). В удостоверението са изброени 24 форми: пъпеш, резен диня, дюля, праскова, лимон, банан, нар, ябълка в три цвята, грозде в три цвята, круша в два цвята, смокиня в два цвята, череша, кайсия, слива, ягода, портокал, ананас и разцепен нар. Ако не се мокри, запазва първоначалния си вид 10–15 години. Дворцовата традиция и на какво да гледате при покупка описахме в статията ни за плодовия сапун от Одрин. Най-известното място за сапун и бадемова паста е чаршията Али паша (Ali Paşa Çarşısı), построена от Мимар Синан през 1568–69 г.

Кешан и Енез: от сатър ет до черешата от Черибашъ
Двете околии, които гледат към залива Сарос, са добавили пет продукта към списъка. Четири от тези досиета е изготвила Търговско-промишлената палата на Кешан (Keşan TSO); същата палата е и заявител на ориза от Ипсала.
- Сатър ет от Кешан (2012): Заявен на 9 юли 2008 г., получава географско указание на 7 февруари 2012 г. Месото на бозайни агнета от породата kıvırcık, около 40 килограма, хранени по пасищата на Южна Тракия, се насича със сатър на парчета с големината на лещено зърно; освен сол в него не влиза нищо друго. Пече се на двустранна телена скара върху жар от дъбов въглен.
- Бамя сигилли от Кешан (2020): Със заявление от 26 декември 2019 г. получава наименование за произход на 7 декември 2020 г. Идва от сорта бамя султани (sultani); безвлакнеста е, с дребни семена и не изисква напояване. Когато достигне 1,5–3 см, се бере на ръка на всеки два дни. Според Стоковата борса на Кешан отглеждането на бамя в района започва около 1965 г.
- Сух боб от Махмуткьой, Кешан (2024): Заявлението е от 12 януари 2022 г., а регистрацията от 23 май 2024 г. Тънкокож боб е от типа „хороз“ (horoz), отглеждан в Махмуткьой (Mahmutköy); зърната са дълги 14–18 мм, 100 зърна тежат 75–90 грама и при варене кората не се отделя. Всяка година на декар (1.000 м²) се отделят 6 килограма семе, за да се запази наследственото семе.
- Цветен мед от Корудаг, Кешан (2024): Единственият мед в списъка; заявлението е подадено от Община Кешан, а регистрацията идва на 18 ноември 2024 г. Суров полифлорен мед е, яркожълт и светъл на цвят; започва да кристализира 2–4 месеца след беритбата.
- Череша от Черибашъ (2025): Произвежда се в село Черибашъ (Çeribaşı), част от Енез, от сорта „0900 Ziraat“, присаден върху подложка Gi 148/1. Селото е на 64 метра надморска височина и на 8 км от морето. Черешата получава географско указание на 13 ноември 2025 г. и според Областната дирекция „Земеделие и гори“ в Одрин расте върху около 300 декара; годишното производство е средно 250 тона.
Ипсала, Мерич и Узункьопрю: ориз, пъпеш, фъстъци и кюфте
Ориз от Ипсала (2016)
Оризът от Ипсала (İpsala Pirinci), който получава наименование за произход на 2 май 2016 г. след заявление на Keşan TSO от 27 април 2012 г., расте в равнината от границата на околия Енез на юг до село Саръджаали (Sarıcaali) на север и от езерото Гала до село Коюнтепе (Koyuntepe). Според определението на регистрацията зърната са едри, стъкловидни и матови; дълги са 6,2–7,1 мм и широки 2,6–3,1 мм, а хиляда зърна тежат 24–32 грама. На 17 ноември 2025 г. оризът получава географско означение и от Европейския съюз. Така става 41-вият регистриран в ЕС продукт на Турция и първият продукт от Тракия с европейска регистрация.
Черен пъпеш от Мерич (2021) и фъстъци от Мерич (2022)
Заявленията и за двата продукта са на Земеделската камара на Мерич. Черният пъпеш от Мерич (Meriç Kara Kavunu) получава наименование за произход на 10 март 2021 г.: отвън е тъмнозелен, набръчкан и с дебела кора, а месото е оранжево или наситено жълто. Зимен пъпеш е; може да се съхранява дълго и да се яде през зимните месеци. При сеитбата се полива само веднъж, след което расте без напояване.
Фъстъците от Мерич (Meriç Yer Fıstığı) са регистрирани на 29 септември 2022 г., след заявление от 28 април 2017 г. Фъстъкът е с дребно семе, тънка червеникава ципа и тънка черупка, която се чупи лесно. Заради краткото лято на Тракия се сее само като първа култура; вегетацията трае 120–140 дни, а жътвата е между първата седмица на октомври и последната седмица на ноември. Селата Алибей (Alibey) и Насухбей (Nasuhbey) са основните райони на производство.
Кюфте от Узункьопрю (2025)
Заявлението на Търговско-промишлената палата на Узункьопрю от 15 март 2023 г. завършва с географско указание № 1777 на 22 септември 2025 г. Това е първото и единствено кюфте в списъка; регистрацията записва съставките, рецептата и начина на готвене. Околията, на 64 км от центъра на Одрин, е известна и с историческия си каменен мост със 174 арки; за онези, които отиват да видят моста, обядът се решава от само себе си.

Как се разпознава продукт с географско означение и къде се опитва в Одрин
Върху опаковката на регистриран продукт до името стои емблемата на TÜRKPATENT за наименование за произход или за географско указание. При ястия, продавани без опаковка (дроб, кюфте, сатър ет), емблемата трябва да стои на лесно видимо място в заведението. Удостоверението описва и контрола, който извършва камарата или борсата; при бадемовата паста например се проверяват външният вид и теглото на бадемите.
Някои продукти още са на етап заявление. В портала на TÜRKPATENT чакат четири заявления от Одрин: пъпеш от Меджидие (Mecidiye Kavunu), заявен от Keşan TSO на 13 ноември 2024 г.; бяло сирене от Узункьопрю (Uzunköprü Beyaz Peyniri) с дата 18 януари 2026 г., на палатата на Узункьопрю; пълнени чушки със сух боб от Субашъ (Subaşı Kuru Fasulyeli Biber Dolması, Tapkana Çuşka), заявени от Община Субашъ (Subaşı) на 4 февруари 2026 г.; и одринско червено (Edirne Kırmızısı) с дата 28 юли 2026 г. Традиционни изкуства като едирнекяри (Edirnekâri) пък не фигурират в регистъра като географски означения. Докато тези имена не бъдат регистрирани, те не се броят за продукти с географско означение.
Най-лесният начин да се опитат няколко от тези продукти в една сутрин е на трапезата: бялото сирене от Одрин, медът от Корудаг и бадемовата паста сами намират място в чинията за закуска. Как всеки местен продукт се поднася на сутрешната трапеза ще видите в статията ни за местните вкусове на закуската в Одрин. Разстланата закуска в двора на исторически конак в Калеичи, Одрин, подредена между 09:00 и 13:00, е още една възможност за онези, които искат да започнат деня с местни вкусове. Ако през деня тръгнете към чаршиите, чаршията Али паша е на около 5 минути пеша от нашето местоположение в Калеичи, Одрин (Google Maps). За вечерна пауза за кафе дворното кафене в историческа къща в Калеичи е на същия адрес.
Често задавани въпроси
Колко продукта с географско означение има Одрин?+
Според регистъра на TÜRKPATENT към октомври 2026 г. са регистрирани 15 продукта: 7 са наименования за произход, а 8 са географски указания. Най-старият запис е бялото сирене от 2007 г., а най-новият към този списък е черешата от Черибашъ в Енез от ноември 2025 г.
Кой е първият продукт с географско означение на Одрин?+
Бялото сирене от Одрин (Edirne Beyaz Peyniri). Заявлението е от 2004 г., а регистрацията като наименование за произход е на 23 октомври 2007 г. под номер 93. На кратък престой това е най-ясното име върху опаковката, защото регистрацията му е най-старата в списъка.
Тава джигер от Одрин продукт с географско означение ли е?+
Да. Edirne Tava Ciğeri е регистриран като географско указание на 25 февруари 2010 г. под номер 128; регистрирал го е Съюзът на камарите на занаятчиите и занаятите в Одрин. В еднодневния маршрут това е чинията в центъра, отделно от сиренето, което се яде на закуска.
Каква е разликата между наименование за произход и географско указание?+
При наименованието за произход всички етапи на производството протичат в географската граница. При географското указание известността на продукта е свързана с района и е достатъчно поне един етап от производството да протече в тази граница. Разликата е в Закона за индустриалната собственост № 6769 и обяснява защо в списъка на Одрин има и двата вида.
Кои са продуктите с географско означение на Кешан?+
Сатър ет от Кешан, бамя сигилли от Кешан, сухият боб от Махмуткьой и цветният мед от Корудаг. Keşan TSO е подала заявленията за регистрация и на ориза от Ипсала, и на черешата от Черибашъ в Енез.
Кои са продуктите с географско означение на Мерич?+
Черният пъпеш от Мерич (2021) и фъстъците от Мерич (2022). И двете са наименования за произход, а заявленията са подадени от Земеделската камара на Мерич. Те са от околията, не от продуктите на градския център, затова се търсят към Мерич.
Има ли продукт от Одрин с географско означение на Европейския съюз?+
Да. Оризът от Ипсала получава регистрация от ЕС на 17 ноември 2025 г.; той е 41-вият регистриран в ЕС продукт на Турция и първият от Тракия с тази регистрация.
Кой е най-новият продукт с географско означение на Одрин?+
Черешата от Черибашъ, отглеждана в село Черибашъ в Енез; регистрирана е като географско указание на 13 ноември 2025 г. под номер 1790. Непосредствено преди нея, на 22 септември 2025 г., е регистрирано кюфтето от Узункьопрю. Черешата е сезонна и е в Енез, а кюфтето се връзва с ден в Узункьопрю, не с разходка само в Калеичи.
Кое е единственото неядливо географско означение в Одрин?+
Ароматният плодов сапун от Одрин получава географско указание на 9 септември 2019 г. и е единственият неядлив продукт сред 15-те регистрации. Удостоверението изброява 24 форми, сред тях пъпеш, диня, лимон и нар.
Какво е съотношението в бадем езмеси от Одрин?+
Удостоверението фиксира 55% захар, 35% бадеми и 10% вода, с допуск ±5%. Задължителен е твърдочерупковият сорт Хаджи Алибей, а всички етапи минават в границите на Одринска област.
Може да ви хареса още: Настаняване, Закуска, Събития.



