Komşu Konak
Долмени в Лалапаша при Одрин: Арпалък, Капаклъкая и менхири

Долмени в Лалапаша при Одрин: Арпалък, Капаклъкая и менхири

6 ноември 2026 г.11 мин. четене

Долмените в Лалапаша, Одрин: Арпалък, отворът за душата, Капаклъкая и менхирите в Къръккьой, на около 3 000 години. Прочетете, преди да планирате посещението.

Долмените в Лалапаша (Lalapaşa), северно от центъра на Одрин (Едирне), са праисторически гробни паметници от едри каменни блокове, пръснати из селата по южните склонове на планината Странджа (Istranca, Yıldız). Според Областната управа на Одрин те се отнасят към късната бронзова и ранната желязна епоха, приблизително 1400–800 г. пр. Хр. Най-добре проученият пример сред долмените, наричани на място Капаклъкая (Kapaklıkaya), Капаклъ кая (Kapaklı Kaya) или Къщата на Перикъзъ (Perikızı Evi), е долменът Арпалък (Arpalık), съвсем до околийския център.

Кафене и ресторант

Кафене и ресторант

Кафе, десерти и спокойна почивка

Маршрута из околията и крепостта Синанкьой (Sinanköy) разказваме в пътеводителя ни за Лалапаша в Одрин; тук гледаме самите камъни, това, което разкопките показаха, и как паметниците са разпределени от село на село.

Накратко

ТемаСведение
МестоположениеОколия Лалапаша и селата ѝ, на 24 км от центъра на Одрин
Местни именаKapaklıkaya, Kapaklı Kaya, Perikızı Evi, Tablataş
ПериодКъсна бронзова – ранна желязна епоха (Областна управа: ок. 1400–800 г. пр. Хр.)
Документиран брой118 долмена в турска Тракия при теренното обхождане от 1990–1998 г.
Разкопан и възстановен примерДолмен Арпалък, 1994–1995 г.
Пример в музейДолмен Хаджилар, градината на Музея на Одрин
Менхирно полеКъръккьой, 165 x 65 м, на 2 км южно от Чомлекакпънар
ОпазванеСело Вайсал, археологически обект от 1. степен (30.01.2012)
ПосещениеОткрит терен; повечето стоят в ниви и пасища

Долменният пояс на Одрин: защо камъните се струпват при Лалапаша?

Тракийските долмени се съсредоточават в ивицата, където планината среща равнината. Според археолога Умут М. Доган (Umut M. Doğan) те се редят на групи особено по източния склон на долината на потока Лалапаша; поясът минава през Сюлоглу (Süloğlu) и Кофчаз (Kofçaz) до околия Демиркьой (Demirköy) в Къркларели (Kırklareli). Горите и гранитните хълмове на този пейзаж разглеждаме в пътеводителя ни за природата и географията на Одрин.

Поясът не спира на държавната граница. В труд, публикуван в TÜBA-KED, Мурат Акман (Murat Akman) отбелязва, че мегалитите на Сакар, Странджа и Източните Родопи образуват най-гъстата група в Югоизточна Европа; в България са документирани повече от 750 долмена. На територията на Турция Шевкет Азиз Кансу (Şevket Aziz Kansu) пише през 1971 г., че известният брой долмени наближава 30. Когато екипът на Истанбулския университет начело с проф. д-р Мехмет Йоздоган (Prof. Dr. Mehmet Özdoğan) обхожда Странджа, включително гористите ѝ участъци, между 1990 и 1998 г., броят се вдига на 118 долмена.

Настаняване

Настаняване

Настаняване в Калеичи, Одрин, със закуска

Какво е долмен? Устройство на една Капаклъкая

Долмен в градината на Музея на Одрин
Долмен в градината на Музея на Одрин

Долменът е гробница, изградена така: едри блокове се изправят, а отгоре ляга една покривна плоча. Според Акман тракийските долмени си приличат много, ако се изключи размерът: могила и върху нея триделна гробна постройка, ориентирана от юг на север.

  • Дромос: открит входен коридор от южната страна.
  • Предна камера: първото затворено помещение, до което се стига от дромоса.
  • Гробна камера: най-големият и най-висок дял; той придава на долмена стъпаловиден изглед отгоре.

Блоковете достигат 2–3 метра височина и стоят без хоросан, опрени един о друг; празнините се запълват с по-дребни камъни. Камъкът, който затваря входа на камерата, има заоблен правоъгълен или овален отвор. Акман нарича този отвор „отвор за душата“; Кансу използва термина менфез (menfez). Отворът е достатъчно широк, за да се промуши човешко тяло.

Долменът Капаккая при Дюзорман, Къркларели
Долменът Капаккая при Дюзорман, Къркларели

Тракийските долмени се делят на еднокамерни и двукамерни; и двата вида имат дромос. Известни са примери, при които три двукамерни долмена стоят един до друг върху една и съща могила. Магистърската теза на Айлин Апайдън (Aylin Apaydın) от 2022 г. в Тракийския университет (Trakya Üniversitesi) заключава, че повечето долмени са обърнати на юг.

Събития

Събития

Годежи, малки сватби и частни празненства

Долменът Арпалък: Капаклъ кая, разкопана и вдигната отново

Най-известният долмен на Лалапаша стои в Арпалък, съвсем близо до околийския център. Според Акман, когато паметникът е описан през 1990 г., той е скрит от храсти в нива, а изкопите на иманяри са оставили права само главната камера. Когато през 1994 г. земята е отворена за застрояване, започват спасителни разкопки от името на Музея на Одрин под ръководството на проф. д-р Мехмет Йоздоган; работата приключва през 1995 г. с подкрепата на истанбулския клон на Германския археологически институт.

Размери от разкопките:

  • Долмен: три дяла, дълъг 7,50 м, външна ширина 2,55 м, височина 3,10 м над равнината.
  • Гробна камера: 2,20 x 1,90 м, височина 2,60 м.
  • Предна камера: 2,35 x 2 м, височина 2,30 м; свързана с гробната камера чрез отвор за душата с размер 0,60 x 0,45 м.
  • Могила: 20–24 м изток–запад, 15 м север–юг; от юг е ограничена от фасадна стена под прав ъгъл спрямо оста на долмена.

Находки от предната камера

В ограбената главна камера е останала само една бронзова фибула (брошка). Падналата покривна плоча на предната камера е пазила пълнежа от иманярите. Тук излизат напластени скелетни останки на трима или четирима души. Челюстни кости до отвора за душата подсказват, че мъртвите са поставяни, като са промушвани с краката напред през отвора; напластените погребения сочат и използване като семейна гробница. До тях са поставени съдове от трупоизгаряне и хромели.

Закуска

Закуска

Щедра турска закуска в градината

Разкопките показват и строителния похват: първо са изправени северните и южните блокове, страничните са опрени в тях, а покривните плочи са изтеглени нагоре, като готовата могила служи за рампа. При възстановяването вътре в камерите са поставени железни подпори, фасадата е изградена наново с калов разтвор, а мястото е оградено и има информационно табло. Находките са реставрирани и изложени в Музея на Одрин.

Долмените на Лалапаша село по село: къде са долмените в Одрин?

Отговорът на въпроса къде лежат долмените в Одрин е търсен по селските пътища от 1960-те години насам. Рухи Есин (Ruhi Esin), пенсиониран заместник-директор на народната просвета, съобщава за долмени на Кансу през 1960 г.; двамата обхождат района заедно на 10 септември 1963 г., а по-късните писма на Есин са публикувани в Belleten.

Бююнлю

Според бележките на Кансу от 1963 г. четири долмена стоят заедно върху могила с диаметър около 12 м, опасана от черни тополи, на 300 м северно от село Бююнлю (Büyünlü). Като брои и околните лозя и ниви, Кансу записва тук шест долмена.

Хаджиданишмент и Вайсал

В писмо на Есин от 10 октомври 1969 г. двукамерен долмен с покривни плочи, дебели 30–40 см, лежи на около 200 м източно от пътя, на втория километър по пътя за Хаджиданишмент (Hacıdanişment). На слизане към дерето на Вайсал (Vaysal) по-голям двукамерен долмен стои до самия път.

Калкансьогют и Карагьол

На 11 октомври 1970 г. Есин измерва долмен, дълъг 6,30 м, в гора на около 5 км западно от Калкансьогют (Kalkansöğüt); менфезът му е широк 40 см, а горната част е с дъга като дръжка на кошница. При Карагьол (Karagöl), на 4 км югоизточно от Вайсал, той записва три долмена в рамките на около един километър около малко езеро.

Пироглу Ташлъгъ и Доганкьой

Според Акман на пасището Пироглу Ташлъгъ (Piroğlu Taşlığı), непосредствено северно от Арпалък, група, разстлана върху приблизително 4 км², включва най-внушителния долмен в района. Еднокамерната Капаклъкая при Доганкьой (Doğanköy) е, по мнението на проф. д-р Енгин Бексач (Prof. Dr. Engin Beksaç), сред най-добре запазените примери; хълмът Чьоке (Çöke Tepesi) югозападно от селото е скален паметник, който Бексач установява през 2011 г., заобиколен от долмени и цистови гробове.

Есенна дъбова гора в полите на Странджа, сиви гранитни канари с мъх по склона и черен път, който се вие между тях
Есенна дъбова гора в полите на Странджа, сиви гранитни канари с мъх по склона и черен път, който се вие между тях

Менхирите в Къръккьой и изправените камъни на Лалапаша

Менхирите на Лалапаша — плоски, удължени камъни, поставени на тясната си страна — образуват второ семейство паметници. Най-яркото поле е Къръккьой (Kırıkköy), което Есин забелязва на 12 ноември 1969 г. по пътя за Чомлекакпънар (Çömlekakpınar). Според записите на Türkiye Arkeolojik Yerleşmeleri (TAY):

  • Мястото лежи на 2 км южно от Чомлекакпънар, върху възвишение, което влиза в равнината като нос.
  • Менхирите покриват площ от 165 x 65 м в три групи; третата група е унищожена, когато земята е разорана.
  • Камъните стоят върху подравнена площадка; овална канавка, стеснена към краищата, ги опасва, а във всеки край на канавката има могилка.
  • По някои камъни личат малки чашковидни вдлъбнатини, дълбоки 0,5 см, и украса във форма на V.

Според районното управление на Лалапаша в Къръккьой още стоят 15 менхира, по-високи от 2 м. Есин споменава и изправен камък, висок около 3 м, до пътя на 1 км преди Хаджиданишмент; Кансу отбелязва, че камъните при Вайсал може да са следи от каменен кръг (кромлех).

Кой ги е изградил и кога? Дати от разкопките

Въз основа на наблюдения по повърхността Кансу предлага за долмените приблизително 2000 г. пр. Хр. Разкопките изтеглят датите по-късно.

Долменът Хаджилар (Hacılar) е преместен в градината на Музея на Одрин през 1983 г., защото е бил повреден. Според Областната управа в този двукамерен долмен, опасан с едри камъни, на дълбочина 50–60 см са намерени два големи обредни съда; единият е сравнен с керамиката Troy VIIb2 и е датиран в прехода между късната бронзова и ранната желязна епоха. Музея описваме в пътеводителя ни за Музея на Одрин.

Според оценката на Доган долменът Арпалък е изграден през 12. век пр. Хр. и е използван отново за погребване в края на 8. и през 7. век пр. Хр. Акман добавя, че отделни находки може да означават използване и през елинистическия период.

За мястото на тези камъни в дългата история на града вижте пътеводителя ни за историята на Одрин; за паметници от по-късни периоди — статията ни за историческите паметници на Одрин период по период.

Опазване, поведение при посещение и път от Одрин

Най-големият враг на долмените е фолклорът за скрито имане. През 2023 г. Бексач подчертава, че в долмените няма скрито съкровище, и казва, че много долмени, които години по-рано е виждал цели, вече ги няма. Според Акман менхирите изчезват още по-бързо, защото формата им става за строителен камък.

По решения на комисиите за опазване към Министерството на културата и туризма село Вайсал е вписано като археологически обект от 1. степен с решение № 205 от 30 януари 2012 г.; долменът Hamzabeyli B е вписан по същия начин с решение № 368 от 14 май 2012 г. Неразрешените изкопи и иманярството в защитени територии са престъпление по Закона за опазване на културните и природните ценности.

Няколко правила при посещение:

  • Не се качвайте по камъните и не влизайте през отворите за душата; напуканите покривни плочи може да са нестабилни.
  • Преди да влезете в ниви и лозя, питайте собственика в селото; не ходете по засята земя.
  • Избирайте сухо време: след дъжд черните пътища се разкалват.
  • Питайте за посоката: повечето долмени са без табели; канцеларията на селския мухтар е най-сигурният източник.
  • Гранична зона: спазвайте табелите за военна забранена зона.

Да видите долмена Хаджилар в Музея на Одрин, до джамията Селимие, е добра подготовка, преди да излезете към полето. Центърът на Лалапаша е на 24 км; паметниците са пръснати из селата, затова е нужна лична кола. Komşu Konak е историческа къща за гости в Калеичи (Kaleiçi), на İzmir Caddesi, в Mithat Paşa Mahallesi; Селимие е на 12–15 минути пеша. Нямаме собствен паркинг; паркирането по външния ръб на Калеичи е лесно. Закуската се сервира от 09:00 до 13:00; турската закуска в Калеичи, Одрин е силно начало на ден сред нивите. Ако на връщане искате да пренощувате в историческия квартал, вижте настаняването в къща за гости в Калеичи, Одрин. За начална точка на маршрута може да помогне нашето място в Калеичи, Одрин (Google Maps).

Често задавани въпроси

Къде са долмените в Лалапаша?+

В околия Лалапаша, на 24 км от Одрин, пръснати около околийския център и в землищата на Бююнлю, Хаджиданишмент, Вайсал, Калкансьогют и Доганкьой. След обходите от 1990 до 1998 г. броят стига 118, затова една нива не показва всичките.

Какво е долмен и с какво се различава от менхир?+

Долменът е гробна камера от изправени камъни и покривна плоча; менхирът е единичен дълъг камък, изправен сам.

На колко години са долмените в Лалапаша?+

Областната управа датира тракийските долмени в 1400–800 г. пр. Хр.; разкопаният долмен Арпалък е изграден през 12. век пр. Хр. На терен се гледат, не се рови: неразрешен изкоп в защитен обект е престъпление.

За какво е служил отворът за душата?+

Това е малкият отвор, който свързва камерите. Находките в Арпалък подсказват, че мъртвите са поставяни, като са промушвани през този отвор.

Къде може да се види долменът Хаджилар?+

През 1983 г. е преместен от село Хаджилар в градината на Музея на Одрин; обредните съдове също са изложени в музея.

Къде са менхирите в Къръккьой?+

На 2 км южно от село Чомлекакпънар в Лалапаша, върху площ 165 x 65 м. Околийският център е на 24 км от Одрин, а тези 2 км са след селото, с разрешение от стопаните на нивите.

Има ли съкровище в долмените?+

Не. Проф. д-р Енгин Бексач го казва ясно; неразрешен изкоп в защитен обект е престъпление. Посещението е да се гледа отстрани, след разрешение от стопанина, без да се мести камък.

Плаща ли се вход за долмените в Лалапаша?+

Те стоят на открит терен; не е известен официален вход с билет. Потвърдете при местни източници, преди да тръгнете, и поискайте разрешение от стопаните на нивите.

Колко долмена са документирани в турска Тракия?+

При теренното обхождане от 1990–1998 г. броят стига 118 долмена. През 1971 г. Шевкет Азиз Кансу пише, че известният брой наближава 30.

На колко е менхирното поле в Къръккьой?+

Полето е 165 на 65 метра, на 2 км южно от Чомлекакпънар.

Източници на изображенията

  • Долмен в градината на Музея на Одрин: Dosseman, CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0), източник: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Edirne_Museum_Portal_tomb_106.jpg, изрязано и преобразувано в WebP.
  • Долменът Капаккая при Дюзорман, Къркларели: by rock, CC BY 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by/3.0), източник: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Kapakkaya_d%C3%BCzorman_k%C4%B1rklareli_-_panoramio.jpg, изрязано и преобразувано в WebP.

Може да ви хареса още: Настаняване, Закуска, Събития.

Тази статия е подготвена с помощта на изкуствен интелект и е проверена от екипа на Komşu Konak с местни познания; снимките на исторически сгради са от Wikimedia Commons с лицензите, посочени в раздела „Източници на изображенията“ в края; останалите изображения са създадени с изкуствен интелект с оглед на авторските права. Съдържанието е само за информация; моля, проверете дните и часовете на работа, цените и актуалните условия преди посещението си. За корекции или въпроси ни пишете на info@komsukonak.com.

WhatsAppРезервирайте