Известни личности от Одрин: Мехмед II, Неджати, Сехи бей, Хибри, Енис Мевлеви и Илхан Коман. Прочетете за годините, творбите и следите им в града.
Сред известните личности от Одрин (Едирне) най-познат е султан Мехмед II (Фатих султан Мехмед), роден в Одрин на 30 март 1432 г.; имената, които градът е възпитал, обаче не се свеждат до султаните. Неджати бей (Necâtî Bey) и Ревани (Revânî), майстори на османската класическа поезия (диван), Сехи бей (Sehî Bey), автор на първия биографичен сборник за поети, градският историк Абдуррахман Хибри (Abdurrahman Hibrî), калиграфът Енис Мевлеви (Enîs Mevlevî) и скулпторът Илхан Коман (İlhan Koman), помнен като „турският Да Винчи“, заедно съставят повече от пет века от културната памет на Одрин.

Кафене и ресторант
Кафе, десерти и спокойна почивка
Повечето от тези хора са родени в Одрин, а някои умират в Истанбул (Istanbul), Кайро или Стокхолм (Stockholm). Общото между тях е, че пренасят възпитанието, получено в този град на брега на Тунджа (Tunca), в поезията, калиграфията, музиката, историята и скулптурата.
Накратко
| Име | Живот | Област | Връзка с Одрин |
|---|---|---|---|
| Фатих султан Мехмед | 1432-1481 | Султан, поет („Авни“, Avnî) | Роден в Одрин |
| Неджати бей | 1444-46 (приблизително)-1509 | Поет на дивана | Роден в Одрин |
| Ревани | ?-1523/24 | Поет на дивана | Одринец според всички биографични сборници |
| Сехи бей | ?-1548 | Поет, съставител на сборник | Роден и починал в Одрин |
| Абдуррахман Хибри | 1604-1659 | Историк, преподавател в медресе | Роден и погребан в Одрин |
| Нешати (Neşâtî) | началото на 17. в.-1674 | Поет на дивана, мевлевийски шейх | Одринец; погребан при Мурадие (Murâdiye) |
| Енис Мевлеви | ?-1746 | Калиграф | Роден в Одрин |
| Ахмед Бади ефенди (Ahmed Bâdî Efendi) | 1839-1908 | Историк, калиграф | Роден в Одрин |
| Джеват Фехми Башкут (Cevat Fehmi Başkut) | 1905-1971 | Драматург, журналист | Роден в Одрин |
| Илхан Коман | 1921-1986 | Скулптор | Роден в Одрин, израснал в Калеичи (Kaleiçi) |
Фатих султан Мехмед и султаните, родени в двореца на Одрин
Според статията на Халил Иналджък (Halil İnalcık) в Енциклопедията на исляма на TDV (TDV İslâm Ansiklopedisi) Мехмед II е роден на 27 раджаб 835, тоест на 30 март 1432 г. в Одрин; той е четвъртият син на Мурад II (Murad II). През 1444 г., едва дванадесетгодишен, за пръв път сяда на престола в Одрин, а през 1451 г., след смъртта на баща си, става султан за втори път, отново в Одрин. Подготовката за превземането на Истанбул се води в този град. Павилионът Джиханнюма (Cihannüma), символ на двореца в Одрин, също се издига при неговото управление; текущата работа по възстановяването на павилиона разказахме в статията за възстановяването на двореца в Одрин.
По-малко познатата страна на Мехмед II е поезията му. Стиховете, които пише с псевдонима „Авни“, се открояват с предпочитание към турския изказ пред арабско-персийските съчетания. Единственият ръкопис със стиховете му е малък сборник (divançe), пазен в библиотеката Миллет (Millet Kütüphanesi) в Истанбул и съставен от седемдесет газела, един мухаммес (muhammes) и една къта (kıta). Всяка година на 30 март Одрин отбелязва ден в памет на Фатих султан Мехмед.

Настаняване
Настаняване в Калеичи, Одрин, със закуска
Мехмед II не е единственият султан, роден в Одрин. Мустафа II (Mustafa II) също е роден в Одрин, на 2 юни 1664 г.; източниците пишат, че градът празнувал раждането му седем дни и седем нощи. Мустафа II се възкачва на престола в двореца в Одрин през 1695 г., а церемонията по препасването му с меч се състои в Старата джамия (Eski Cami).
Поети на дивана от Одрин: от Неджати до Ками (Kâmî)
От 15. до 18. век Одрин е град, който дава майстори на османската поезия. Изследването на Ръдван Джанъм (Rıdvan Canım) „Поетите на Одрин от началото до днес“ (Başlangıçtan Günümüze Edirne Şâirleri, 1995) събира това богатство в една книга.
Неджати бей (поч. 1509)
Истинското му име е Иса (İsa). Според TDV се предполага, че е роден в Одрин през първото управление на Мехмед II (1444-1446). На младини отива в Кастамону (Kastamonu); когато газелът му с рефрен „döne döne“ печели възхищението на поета Ахмед паша (Ahmed Paşa) в Бурса (Bursa), името му се разнася и той става писар на дивана (divan kâtibi) в Истанбул. Умира в Истанбул на 17 март 1509 г. Лятифи (Latîfî) го описва като поета, който отваря нов път в газела и довежда употребата на пословици в поезията до зрелост. Диванът му, издаден от Али Нихад Тарлан (Ali Nihad Tarlan) през 1963 г. със сравняване на двадесет ръкописа, съдържа 25 касиди и 650 газела. Твърди се, че Бехчет Неджатигил (Behçet Necatigil) взел фамилното си име от обич към този поет.

Събития
Годежи, малки сватби и частни празненства
Ревани (поч. 1523/24)
Името му е Иляс Шюджа (İlyas Şücâ) и всички съставители на биографични сборници са единодушни, че е от Одрин. Според Али Мустафа ефенди (Âlî Mustafa Efendi) изборът на псевдонима „Ревани“ (течащ) се оформя от живота му сред градините на брега на Тунджа и от усещането, което му дава течението на реката. При управлението на Баязид II (Bayezid II) влиза сред повече от тридесетте поети, свързани с двореца; името му се появява за пръв път в регистрите на султанските дарове на 21 януари 1505 г. Отива при шехзаде Селим (Şehzade Selim), тогава управител в Трабзон (Trabzon), а след възкачването на Селим през 1512 г. е попечител на Ая София (Ayasofya) и на горещите извори в Бурса; построява малка джамия край акведукта Боздоган (Bozdoğan Kemeri) в Истанбул и е погребан в нейния двор.
Сехи бей (поч. 1548)
Роден е в Одрин по времето на Мехмед II и се обучава при Неджати. Именно той прави от мрамор гроба на учителя си, когато Неджати умира. Последните тридесет години от живота си прекарва в Одрин и е попечител на Дарюлхадиса в Одрин (Dârülhadis). Хещ бихищ (Heşt Bihişt), завършен през 1538 г., е известен като първия биографичен сборник за поети, написан в Анадола, и до днес е един от основните извори за историята на литературата. Умира в Одрин през 1548 г., след като е навършил осемдесет.
Назми от Одрин (Edirneli Nazmî, поч. след 1559)
Истинското му име е Мехмед (Mehmed); роден е в Одрин и участва в походите на Кануни султан Сюлейман (Kanûnî Sultan Süleyman) като еничар. Значението му идва от две творби: Меджмаун-незаир (Mecmau'n-nezâir), който събира стиховете на 243 поети заедно с написаните към тях стихотворения назре (nazîre), и диванът му от над 45 000 бейта, смятан според М. Фуад Кюпрюлю (M. Fuad Köprülü) за най-големия турски диван. Стиховете му „тюрки-и басит“ (Türkî-i basît), очистени от чужди думи, са ценни, защото отразяват говоримия турски на епохата.

Закуска
Щедра турска закуска в градината
Нешати (поч. 1674) и Ками (1649-1724)
Нешати е един от водещите представители на стила себк-и хинди (sebk-i Hindî) в османската поезия. Ахмед деде от Одрин (Edirneli Ahmed Dede) става шейх на мевлевихането в Одрин през 1670 г., остава на поста четири години и е погребан в двора на джамията Мурадие. Написва Одрински шехренгиз (Edirne Şehrengizi) от 144 бейта, поема в похвала на града; поезията му влияе върху линия, която върви от Недим (Nedîm) до шейх Галиб (Şeyh Galib) и от Яхя Кемал (Yahya Kemal) до Ахмет Хамди Танпънар (Ahmet Hamdi Tanpınar). Съвременникът и близкият му приятел Гюфти от Одрин (Edirneli Güftî, поч. 1677) в сборника си Тешрифатюш-шуара (Teşrîfâtü'ş-şuarâ) го описва като поет с остроумие във всяка дума и с вътрешен свят като съкровищница от смисъл. Джамията, в която се е помещавало мевлевихането Мурадие, представихме в статията за джамията Мурадие в Одрин.
Неговият ученик Ками е роден в Одрин през 1649 г.; той е син на Ибрахим Гюлшени (İbrâhim Gülşenî), един от шейховете на теккето Гюлшени (Gülşenî) в Одрин, и е известен като „Едирнели ефенди“ (Edirneli Efendi). Служи като съдия в Багдад и Египет и умира в Истанбул на 22 юли 1724 г. Диванът му, от който са установени двадесет и един ръкописа, съдържа 592 стихотворения.

Паметта на града: историците на Одрин
Абдуррахман Хибри (1604-1659)
Роден е в Одрин през май 1604 г.; баща му, Хаббаззаде Хасан ефенди (Habbazzâde Hasan Efendi), е един от известните преподаватели в медресетата на града. В Одрин преподава в медресетата Емир кадъ (Emîr Kadı), Сараджие (Sarâciye), Ташлък (Taşlık), Старата джамия и Юч шерефели (Üç Şerefeli), а през 1658 г. става преподавател в Дарюлхадиса на Одрин. Енисюл-мюсамирин (Enîsü'l-müsâmirîn), написан през 1636 г., е основната градска история: описва не само историята на Одрин, а и сградите, топографията и личностите, които градът е възпитал. Хибри умира през 1659 г. и е погребан в семейното гробище в махалата Йълдъръм (Yıldırım) в Одрин. Препис от съчиненията му за походите към Ереван (Revan) и Багдад днес се пази в библиотеката Селимие (Selimiye) в Одрин.
Ахмед Бади ефенди (1839-1908)
Роден е на 21 септември 1839 г. в махалата Киришхане (Kirişhane) в Одрин. Като финансов чиновник служи в много вилаети, от Янина (Yanya) до Трабзон и от Босна до Бурса, но посвещава живота си на писането за Одрин. Тритомният му труд Рияз-ъ белде-и Едирне (Riyâz-ı Belde-i Edirne) е справочник, който записва сградите, калиграфите, поетите и учените на града; Тракийският университет (Trakya Üniversitesi) го издава през 2014 г. Майстор е на едрия почерк джели (celî), а надписите на някои исторически сгради в Одрин излизат от неговата ръка. Според повечето източници умира през 1908 г. в Истанбул, където е отишъл на лечение. В библиотеката Селимие днес има ръкописна сбирка на негово име.
Лекар, привързан към Одрин: Рифат Осман (Rifat Osman, 1874-1933)
Рифат Осман е роден в Юскюдар (Üsküdar) през 1874 г., но името му се помни заедно с Одрин. Назначен в болницата на Одрин (Edirne Hastahanesi) през 1903 г., този специалист по рентгенология документира къщите, двореца и сградите на града с акварели, планове и скици. Оставя трудове, озаглавени „Пътеводител за Одрин“ (Edirne Rehnümâsı), „Дворецът на Одрин“ (Edirne Sarayı) и „Къщите на Одрин“ (Edirne Evleri); той е основател на Музея на турските и ислямските изкуства в Одрин. Умира в Одрин на 10 май 1933 г.
Одринци в калиграфията и музиката
Векове наред мевлевихането на Одрин и дервишките теккета на града са училища, които подготвят калиграфи и композитори.
- Енис Мевлеви (поч. 1746): Роден в Одрин, истинското му име е Абдуллах (Abdullah). Става известен с това име, защото е последовател на Енис Реджеб деде (Enîs Receb Dede), шейх на мевлевихането в Одрин. Става шейх на мевлевихането в Кайро; с майсторството си в почерците сюлюс (sülüs) и несих (nesih) преподава калиграфия на ученици от различни страни и допринася османският калиграфски стил да се разпространи. Негов ръкопис на Корана от 1742 г. се пази в Музея на турските и ислямските изкуства в Истанбул.
- Накши Мустафа деде (Nakşî Mustafa Dede, поч. 1854): Роден в Одрин, той е поет, калиграф, свирач на ней (ney) и композитор. След като завършва образованието си в Одрин, отива в Коня (Konya), за да довърши мевлевийската си подготовка, през 1825 г. преминава в Египет и през 1838 г. става шейх на мевлевихането в Кайро. През 1844 г. се връща за кратко в Одрин през Гелиболу (Gelibolu). Запазеният му мевлевийски айин (âyin) в макама шедд-и арабан (şedd-i araban) се брои сред важните творби на репертоара от айини.
- Кемалзаде Али ефенди (Kemalzâde Ali Efendi, поч. 1889): Роден е в махалата Съкчамурат (Sıkçamurat) в Одрин и прекарва живота си там. Бил е четец на мевлид (mevlidhan), композитор и учител по музика; съчинил е две пиеси от вида durak и петнадесет химна (ilahi) по текстове на Юнус Емре (Yûnus Emre). Лежи в гробището на теккето Ноктаджъ Касъм ефенди (Noktacı Kasım Efendi).

Творци от Одрин през републиканската епоха
Илхан Коман (1921-1986)
Роден е в Одрин на 17 юни 1921 г. и прекарва детството си в Калеичи, стария град на Одрин. След Одринската гимназия (Edirne Lisesi) през 1941 г. влиза в отдела по живопис на Академията за изящни изкуства в Истанбул, година по-късно минава към скулптурата и през 1945 г. завършва като ученик на Рудолф Белинг (Rudolf Belling). Изработва източното крило сред големите релефи на Анъткабир (Anıtkabir). През 1959 г. се установява в Швеция; патентованите му изобретения за вятърни мелници и геометрични производни и работата му, която съчетава наука и изкуство, му донасят прозвището „турският Да Винчи“. Най-известната му творба в Турция е скулптурата Акдениз (Akdeniz), тоест Средиземно море, съставена от 112 метални плочи. Последните двадесет години живее и работи на лодката си Хулда (Hulda), построена през 1905 г., и умира в Стокхолм на 30 декември 1986 г.
Следата на Коман в Одрин може да се проследи на две места. Къщата от 1908 г., в която живее семейството му и която баща му, д-р Фуат Коман (Fuat Koman), използва като кабинет, стои в Калеичи на ъгъла на улиците Maarif и Türkocağı; днес тя е служебната сграда на Регионалния съвет за опазване на културните имоти (Kültür Varlıklarını Koruma Bölge Kurulu). Архитектурата на къщата описахме в статията за историческите къщи в Калеичи, Одрин. В Караагач (Karaağaç) старата железопътна гара помещава Музея за скулптура и живопис „Илхан Коман“ на Тракийския университет; към началото на 2019 г. там се пазят 685 творби на 376 творци. За да планирате Караагач като маршрут за половин ден, вижте пътеводителя за Караагач в Одрин; преди да тръгнете, проверете работното време на музея.
Джеват Фехми Башкут (1905-1971)
Роден е в Одрин през 1905 г. В журналистиката, която започва през 1928 г., се издига до ръководител на редакционния отдел във вестник Джумхуриет (Cumhuriyet) и от 1952 до 1959 г. е председател на Дружеството на журналистите в Турция (Türkiye Gazeteciler Cemiyeti). Когато първата му пиеса „Големият град“ (Büyük Şehir) привлича внимание в Градските театри на Истанбул (İstanbul Şehir Tiyatroları) през сезона 1942-43, той се посвещава на театъра и оставя 23 пиеси. В пиесите си разглежда с хумор обществената промяна след основаването на републиката и извежда на сцената хора от всяка среда. „Малкият град“ (Küçük Şehir) печели театралната награда Иньоню (İnönü Tiyatro Armağanı) през 1948 г.; „Пайдос“ (Paydos) става първата турска пиеса, играна професионално в чужбина, и в гръцката си адаптация е представена 65 пъти в Атина. „Преди да се разтопи ледът“ (Buzlar Çözülmeden, 1964) е адаптирана за киното два пъти и все още се играе.

Градска разходка по следите на известните личности от Одрин
Да се върви по следата на тези имена означава Одрин да се види с други очи. Понеже повечето от тези места са на пешеходно разстояние едно от друго, маршрутът лесно се изминава за половин ден; ако добавите музея в Караагач, по-добре е да отделите цял ден. Може да започнете, като разгледате фасадата на детската къща на Илхан Коман в Калеичи, да обходите района на медресетата, където преподава Хибри, около Старата джамия и джамията Юч шерефели, и да се отбиете в комплекса с библиотеката Селимие и сбирката на Бади ефенди. Гробището на джамията Мурадие напомня за Нешати, а брегът на Тунджа напомня за Ревани, взел псевдонима си от реката. За любопитните към народната култура на града добра спътница е статията ни за обичаите и традициите в Одрин.
За начало на разходката може да изберете нашето местоположение в Калеичи, Одрин (Google Maps); джамията Селимие в Одрин е на 12-15 минути пеша оттам. Ако искате да разтегнете маршрута на два дни, вижте възможностите за настаняване по историческите улици на Калеичи в Одрин, а за почивка вижте предложението ни за кафене с двор в Калеичи, Одрин.
Често задавани въпроси
Кои са известните личности, родени в Одрин?+
Фатих султан Мехмед (1432), Мустафа II (1664), поетите на дивана Неджати бей, Сехи бей, Назми от Одрин и Ками, историците Абдуррахман Хибри и Ахмед Бади ефенди, калиграфът Енис Мевлеви, драматургът Джеват Фехми Башкут и скулпторът Илхан Коман са родени в Одрин. Мустафа II е роден на 2 юни 1664 и се възкачва на престола в двореца през 1695, а церемонията с меч е в Старата джамия.
Фатих султан Мехмед роден ли е в Одрин?+
Да. Според Енциклопедията на исляма на TDV Мехмед II е роден в Одрин на 30 март 1432 г. Два пъти сяда на престола в Одрин, през 1444 и през 1451 г. През 1444 е едва дванадесетгодишен; всяка година на 30 март градът отбелязва ден в негова памет.
Кои са поетите на дивана от Одрин?+
Най-известни са Неджати бей, Ревани, Сехи бей, Назми от Одрин, Нешати и Ками. Неджати се брои сред големите поети, които полагат основите на поезията на дивана през 15. век; ученикът му Сехи бей написва първия биографичен сборник за поети. Истинското име на Неджати е Иса; умира в Истанбул на 17 март 1509, а диванът му, издаден през 1963, съдържа 25 касиди и 650 газела.
Кой историк е написал историята на Одрин?+
Абдуррахман Хибри написва основната градска история на Одрин с Енисюл-мюсамирин през 1636 г. През 19. век трудът на Ахмед Бади ефенди Рияз-ъ белде-и Едирне разширява тази работа. Хибри живее 1604–1659, а Бади ефенди е 1839–1908; сбирката му се търси около библиотеката на Селимие.
Кой е Илхан Коман и защо го наричат „турският Да Винчи“?+
Той е скулптор, роден в Одрин през 1921 г. С това прозвище е известен заради работата си, съчетаваща наука и изкуство, и заради изобретенията си за вятърни мелници и геометрия. Най-известната му творба е скулптурата Акдениз (Средиземно море). Годините му са 1921–1986; израства в Калеичи, а следата му в града се дели между семейната къща и музея в Караагач.
Къде е къщата на Илхан Коман в Одрин?+
В Калеичи, на ъгъла на улица Maarif и улица Türkocağı. Къщата, построена през 1908 г., днес се ползва като служебна сграда на Регионалния съвет за опазване на културните имоти. Баща му, д-р Фуат Коман, я използва като кабинет; фасадата е удобно начало на пешеходен маршрут за половин ден.
Има ли в Одрин музей на Илхан Коман?+
Да. Музеят за скулптура и живопис „Илхан Коман“ на Тракийския университет е в старата железопътна гара в Караагач. В началото на 2019 г. там се пазят 685 творби на 376 творци.
Защо е важен Хещ бихищ на Сехи бей?+
Завършен през 1538 г., Хещ бихищ е известен като първия биографичен сборник за поети, написан в Анадола. Със сведенията, които дава за поетите на своето време, той е един от основните извори за историята на литературата. Сехи е роден в Одрин по времето на Мехмед II и се обучава при Неджати; сборникът му затваря тази ученическа линия.
На коя дата е роден Мехмед II в Одрин?+
На 30 март 1432 г.
Кога живее историкът Абдуррахман Хибри?+
Между 1604 и 1659 г., роден и погребан в Одрин.
Може да ви хареса още: Настаняване, Закуска, Събития.



